Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение № 307 от 2.2.2015 г по гр. дело № 2 448/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. М. М. сумата 1 969, 44 лв на основание чл. 78 от ГПК, представляващи разноски по делото.

В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искането за присъждане на разноски бъде отхвърлено като неоснователно.

Ответникът по частната жалба И. М. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.И. В..Подържа, че определението е правилно и изцяло съобразено с процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С определение № 548 от 21.8.2015 г, постановено по ч. гр. дело № 1910/2015 г, настоящият състав на ВКС е спрял на основание чл. 229 т. 4 от ГПК производството по същото до приключване с окончателен съдебен акт на гр. дело № 1911/2015 г на ВКС, Четвърто ГО.

Отпаднала е процесуалната пречка по движение на делото, тъй като с решение по гр. дело № 1911/15 г на ВКС, Четвърто ГО е отменено въззивното решение в частта, с която предявеният от И. М. М. иск по чл. 2 от ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 40 000 лв и същия е отхвърлен, а в останалата част решението на САС е оставено в сила.

Следователно производството по ч. гр. дело № 1910 г/15 на ВКС, Четвърто ГО следва да бъде възобновено.

По основателността на частната жалба.

От данните по делото се установява, че И. М. М. е предявил срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 600 лв.

С решение № 2670 от 16.4.2014 г, постановено по гр. дело № 9933/13 г, Софийски градски съд, ГК е присъдил на И. М. сумата 40 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 600 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, както и разноски съобразно уважената част в размер на 1400 лв.До пълния предявен размер от 50 000 лв искът за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

По жалби на двете страни, съответно в уважителната и отхвърлителната част, с решение № 2208 от 2.12.2014 г по гр. дело № 2 448/14 г Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав е потвърдил решението на СГС, но не се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски за въззивната инстанция.Поради това ищецът е подал молба по чл. 248 от ГПК.

С обжалваното определение, САС по реда на чл. 248 от ГПК е приел, че производството пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 10 000 лв, и по въззивна жалба на ответника в частта, с която исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са уважени за сумата 43 600 лв.С въззвното решение е потвърдено първоинстанционното такова.Обжалваемият интерес за всяка от страните е формиран обаче не само от размера на претенцията в защита, на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията на въззивната жалба на противната страна, срещу която страната се е защитавала.Правилото на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК предпоставя съобразяване както на уважената спрямо отхвърлената част на собствената претенция, така и съобразяване на отхвърлената спрямо уважената част на претенцията на противната страна.При това положение съдът е приел, че ищецът е провел успешна защита до размера на 43 600 лв-отхвърлена въззивна жалба на ответника до тази сума, а Прокуратурата на РБ е провела успешна защита до размера на 10 000 лв-отхвърлена част.Следователно дължимите разноски са 74 % от сторените от ищеца или сумата 1969, 44 лв, които са присъдени на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е процедирал законосъобразно.

При образувано производство по жалби на двете страни, когато същите са приети за неоснователни, разноските не остават в тежест на лицата, които са ги направили, а страните имат право на разноски пропорционално на размера на защитимия интерес.

С оглед изхода на спора по исковете обаче определението следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата 984, 72 лв до сумата 1969, 44 лв и в тази част молбата му по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 1910/15 г на ВКС, Четвърто ГО.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 307 от 2.2.2015 по гр. дело № 2448/14 г на САС, ГО, 4 състав в частта, с която е изменено въззивното решение като на ищеца И. М. М. са присъдени разноски в размер на 984, 72 лв на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯВА определение № 307 от 2.2.2015 по гр. дело № 2448/14 г на САС, ГО, 4 състав в частта, с която е изменено въззивното решение като на ищеца И. М. М. са присъдени разноски в размер за разликата над сумата 984, 72 лв до сумата 1969, 44 лв на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 от ГПК в тази част като неоснователна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.