№ 806
София, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 2328 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Инспекторат към Висшия съдебен съвет, представляван от главния инспектор Точкова, чрез процесуалния представител Д. касационна жалба против въззивно решение № 1071 от 10.02.2020г. по гр. д.№ 4811/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 34289 от 7.02.2019г. по гр. д. № 54873/2018г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЗЧР-9 от 17.07.2018г. и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „експерт с юридическо образование“ и за присъждане на обезщетение от 21 957.50лв. за оставане без работа за периода 17.07.2018г. - 17.01.2019г. и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
В заповедта за уволнение е посочено, че трудовото правоотношение с ищцата се прекратява на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, вр. чл. 126, т. 9 КТ. Изложените фактически доводи се свеждат до следното:
Въззивният съд е преценил уволнението като незаконосъобразно, защото след анализ на ангажираните по делото гласни доказателства е достигнал до извод, че ищцата не е извършила действия, които да покриват състава на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“. Счел е за недоказана тезата на работодателя, че именно тя е автор на файла „Предложение ЗСВ“, който е открит в нейния компютър. Позовал се е на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което достъп до нейния компютъра е бил възможен и с паролата на администратора, по който начин от компютъра е могло да се копират, изтриват и променят, без за това да е необходима паролата на ищцата. Освен, че е приел за неустановено кой е изготвил посочения в заповедта файл, съдът е счел за неустановена и посочената в същата заповед верига от причинно следствена връзка между входирането от страна на народния представител Х.Х. предложение с вх.№ 854-04.79 от 9. 05.2018г. за изменение на чл. 60а ЗСВ, публикувано на интернет страницата на Народното събрание и констатираното в протокола на Комисията, назначена от главния инспектор, наличие на файл, озаглавен „Предложение ЗСВ“ в компютъра, използван от ищцата. В мотивите си съдът е посочил, че всеки народен представител има право на законодателна инициатива и когато то е упражнено, няма как да се приеме, че то е във връзка с открит файл „Предложение ЗСВ“. Идентичността на мотивите на двете предложения може да служи за индиция, но не и за доказателство, още повече, че когато един народен представител подпише предложението си, отговорността за внасянето му е само негова, дори и ако се е възползвал от помощ на трето лице. Не е възможно да бъде вменено във вина на ищцата съдържанието на мотивите към законопроект, внесен по съответния ред от народен представител. Но дори и да се приеме, че тя е станал причина за отправяне на предложение до държавен орган, с цел подобряване условията на труд, то същото не може да се преценява като извършване на дисциплинарно нарушение, а като упражняване на гарантирано от Конституцията право на изразяване на мнение, чрез слово. Липсата на установено допуснато дисциплинарно нарушение изключва основателността и на останалите обусловени искове.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава както на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поставяйки два въпроса: 1. Относно момента на настъпване на преклузията за събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, който се поставя във връзка с приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК и твърдението за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, които не са отстранени от въззивната инстанция. Твърди се, че в доклада, съдът не е дал указала на работодателя за кои от подлежащите на доказване факти не сочи доказателства и съответно не му е предоставена възможност за ангажирането им. 2. Вторият поставен въпрос е: представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поведение на служител, които инициира законодателна промяна, касаеща определяне на размера на трудовото възнаграждение на служители в ИВСС, която противоречи на решение и официална позиция, заявена от работодателя?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Л. П.- В., чрез процесуалния й представител адвокат И., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Развива подробни доводи и претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 3.08.2020г., в който сумата е посочена като платена в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото за вторият не са налице изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за двата, не са налице посочените от касатора специални основания. Съображенията:
Съгласно т. 1 по ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който като общо основание за допустимост определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретният случай, вторият поставен въпрос не отговаря на посочените изисквания, защото съдържа твърдения, които не са приети за установени от въззивиния съд /а именно, че в противоречие с официално заявената позиция на работодателя, служителят е инициирал законодателна промяна, касаеща определяне на размера на трудовото възнаграждение на служители в ИВСС, при положение, че въззивният съд е приел точно обратното, че работодателят не е установил ищцата да е изготвила файла „Предложение ЗСВ“/. Конкретният начин, по който е поставен въпросът, без връзка с решаващите мотиви на въззивния съд и невъзможността в производството по допустимост касационната инстанция да преценява правилността на въззивния акт и да извършва преценка на доказателствата по делото, изключва възможността да се допусне касационно обжалване по същия. Съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя“, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ е ясно определено в практиката. Приема се, че то може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на облага за себе си или за трето лице, но в случая е прието, че подобни факти не са установени.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по първия поставен въпрос, по който е налице многобройна съдебна практика /вж. решения по гр. д.№ 531/2009г. на ІV г. о., гр. д.№ 114/2012г. на ІV г. о., гр. д.№ 1083/2019г. на ІV г. о./, която е съобразена от въззивния съд. В тях е прието, че „в производството по дела, разглеждани по реда на глава ХХV ГПК Бързо производство, са уредени срокове за извършване на процесуални действия от съда и страните, различни от определените в общия исков процес. Например, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК докладът се изготвя писмено, в закрито заседание, в деня на постъпване на отговора, когато и съдът се произнася по доказателствените искания, за разлика от общия исков процес, в който докладът по чл. 146 ГПК е задължение на съда в първото по делото заседание. Съответно, за разлика от общия исков процес, където съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, след доклада съдът указва на страните за кои от твърдението от тях факти не сочат доказателства, то в бързото производство, това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК, защото съгласно чл. 312, ал. 3 ГПК, по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а съгласно чл. 313 ГПК преклузията настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. В случая, съдът е процедирал по посочения начин. Следва да се прави разграничение между задълженията на съда във връзка с подготовката на делото в закрито заседание, които той изпълнява при съобразяване на установените общи принципи за равенство на страните, състезателно начало и законност, от една страна и от друга със задълженията на работодателя във връзка с възложената му от закона доказателствена тежест в трудовите спорове. Съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните, но няма задължение да указва на никоя от страните в процеса конкретните доказателства, с които следва да я изпълни.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
По изложените съображения, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл. 280 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1071 от 10.02.2020г. по гр. д.№ 4811/2019г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Инспекторат към Висшия съдебен съвет, представляван от главния инспектор Точкова, адрес: [населено място], [улица] да заплати на С. Л. П.- В. от [населено място], [улица] сумата от 800лв. /осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.