Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационните жалби на С. К. и на „Горубсо – Мадан” АД, гр. Мадан срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян/ОС/ по гр. д. №269/19 г. в различни негови части. С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от С. К. срещу „Горубсо - Мадан” АД иск по чл. 200, ал. 1 КТ до размер на сумата 401 758, 52 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 17.11.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и сторените деловодни разноски. Искът по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 401 758, 52 лв. до присъдените от първата инстанция 631 758, 92 лв. и за законната лихва върху тази разлика, считано от деня на злополуката 17.11.2017 г.

Обжалването е допуснато и по двете жалби, по поставените от касаторите въпроси за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД / вкл. след съпоставката му с размера на обезщетението по чл. 200 КТ за неимуществени вреди при смърт на работник и при обезщетяване на неимуществени вреди на други основания/, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, с оглед цитираната от страните в изложенията им практика на ВКС и изтъкнатите в жалбите особености на случая.

Касаторът –ищец С. К. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен, с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения за наличието на сочените касационни основания моли въззивното решение в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен в размера, присъден от първоинстанционния съд 631 758, 92 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката 17.11.17 год.

Касаторът – ответник „Г. М” АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен в размер на 401 758, 92 лв. също с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което присъденият с решението на ОС завишен според касатора размер на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален наполовина.

ВКС като разгледа жалбите на двете страни намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС, на която се позовават и двете страни, е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя от съда по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД. В ППВС №4/68 г. е разяснено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК се приема още, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. При обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъдат съобразени и начинът, по който е понесена загубата - последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука / р. по гр. д. №5005/17 г. на ВКС, трето г. о., р. по гр. д. №3273/17 г. на трето г. о. на ВКС и др./.

Или обстоятелствата, които се преценяват при определяне на обезщетението за телесни увреждания и за смърт са различни за всеки конкретен случай и това обуславя и различието в размера на обезщетенията за неимуществени вреди в двете хипотези. С оглед на конкретните за случая обстоятелства обезщетението, присъдено за неимуществени вреди от телесни увреждания на работника може да бъде и по-високо от това за неимуществени вреди от смъртта на работника, както е приел и въззивният съд по настоящото дело. Изтъкнал е, че в случая следва да се има предвид, че ищецът е в по-лошо положение от това на близките, понесли загуба от смъртта на работника, защото търпи и ще търпи големи мъки и е загубил желанието си за живот.

Принципът за обезщетяване по справедливост на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане важи за всички основания на такава обезвреда. Наред с това следва да се държи сметка и за характера и особеностите на отговорността на ответника по иска. В случая отговорността на ответника е ангажирана на осн. чл. 200, ал. 1 КТ.В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, напр. р. по гр. д.№15/2015 г. на четвърто г. о., се приема, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна, договорна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя/ опр. по гр. д. №4368/14 г. на четвърто г. о. на ВКС за обобщаване на практиката по въпроса за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ/.

По същество на жалбите:

Въззивният съд е приел за установено, че при трудовата злополука на 17.11.2017 г., в резултат на срутване на скална маса с общ обем от около 10 куб. метра, част от която паднала върху ищеца/ работещ в мината като „подземен миньор – хаспелист”/, удряйки го по главата и гърба, той се оплаквал от силни болки в шията и обездвижване и обезчувствяване на четирите крайника. Постъпил в болница за оперативно лечение в тежко увредено общо състояние, с ясно съзнание, нормостеничен хабитус, без доловими патологични отклонения/клинични и лабораторни/ от вътрешните органи и системи, стабилна хемодинамика. При прегледа е установена голяма разкъсно - контузна рана в челно –теменната област на главата, множество охлузвания и мекотъканни рани на дясната ръка, гръдния кош и хълбочната област, силно болезнени и ограничени движения в шийната област. Неврологичния му статус е определен като Синдром на вяла квадриплегия с повърхностна анестезия дистално от мамилите, минимални движения в раменната област двустранно. ТР –не контролира, поставен уретрален катетър. Налице са данни за тежка заключена/ зацепена/ луксационна фрактура на тялото на С6 спрямо С7 прешлен. Фрактура на предния горен ръб на тялото на С7 прешлен, предна спондилолистеза С6-С7 ІІІ степен. Тежка контузия и компресия на шийния гръбначния мозък.

Пострадалият е опериран в деня на злополуката 17.11.2017 г., като в медицинската експертиза и в мотивите на въззивното решение подробно са описани извършените оперативно-лечебни дейности и констатации. След операцията пострадалият е стабилизиран, проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, хирургични консултации във връзка със субилеусни паретични прояви и ранна рехабилитация. Персистира тежкият неврологичен дефицит – вяла квадриплегия с начални минимални движения в мишници и предмишници до китките. Леко подобрение в сетивността. Наличие на спинални автоматизми в парализираните крайници. Ищецът е изписан на 5.12.17 г. в стабилизирано и подобрено общо състояние, с тежък невродефицит, постоянен уретрален катетър, вторично зарастваща рана на дясна предмишница, зараснали рани на главата, шията и тялото. Дадени са указания за щадящ двигателен режим на шията - обездвижване с Шанц яка за три месеца, постепенно раздвижване и балнео-санаториално лечение. Лечението му в болница е продължило за периода 5.12.-12.12.2017 г., като е проведена комплексна рехабилитационна програма, поетапно вертикализиране и трениране на дейности от ежедневието. Проведено е антибиотично и симптоматично лечение. Изписан е без промяна в неврологичния статус, с препоръка за рехабилитационна схема за дома, включваща активна и пасивна кинезитерапия. Препоръчано е да продължи лечението си с Т. М, антикоагулантна и антибиотична терапия.

С ЕР №1111/096 от 21.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „ Д-р Б. Ш” АД – С. на ищеца е определена 100% трайна неработоспособност със срок от 1 година с диагноза: Фрактура – луксация С6 – С7 с компресия на гръбначния мозък – м. 11.2017 г. Квадрипаретичен синдром с тазово-резервоарни нарушения. Отразено е, че при ищеца се наблюдава вял квадрипаретичен синдром – средна степен на ръцете, тежка степен на краката; снижени надкосно –сухожилни рефлекси и мускулен тонус в четирите крайника; тазови резервоари – постоянен уретрален катетър; невъзможна самостоятелна статика и походка.

При извършения от вещото лице –съдебно медицинска експертиза, преглед на ищеца в дома му на 22.03.19 г. той се намира в увредено общо състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен, ориентиран. Описва подробно състоянието си на пълна обездвиженост на долните крайници, липса на движения на пръстите на ръцете, затруднено дишане, проблеми със залежаването, нефункциониращите тазови резервоари и пълната невъзможност да се самообслужва. Вещото лице е констатирало, че при трудовата злополука ищецът е получил тежка съчетана гръбначно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания: Контузия на главата, тялото и врата; Фрактура с изкълчване на шести и седми шийни прешлени/С6 и С7/; Контузия и притискане на шийния отдел на гръбначния мозък. Вяла квадриплегия; Пълно обездвижване на долните крайници/ долна параплегия/; Значително обездвижване на горните крайници/ горна парапареза/; Нарушен механизъм на дишане – силно затруднено гръдно дишане поради парализа на междуребрената мусуратура; Трайно нарушена функция на тазовите резервоари – липса на спонтанна микция и дефекация; Нарушени репродуктивни възможности; Разкъсно –контузна рана в челната област на главата; Множество охлузвания и мекотъканни рани на дясна ръка, гръден кош и хълбочна област.

Гръбначномозъчната травма се изразява клинично в пълно обездвижване на долните крайници, значително на горните и обезчувствяване на тялото, нарушение на механиката на дишането /частично отпадане на гръдното дишане/ с хронична дихателна недостатъчност. Това състояние е реално животозастрашаващо и в този аспект гръбначномозъчната травма реализира, според вещото лице, медико-биологичния признак „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота”. Последвалото в резултат на травмата пълно обездвижване на долните крайници реализира медико-биологичния признак „Осакатяване на долните крайници”. Обездвижването на горните крайници с абсолютна липса на активни движения в пръстите на двете ръце и на юмручен захват реализира същия медико-биологичен признак: „Осакатяване на горните крайници”. Трайно нарушената функция на тазовите резервоари и прилагането на постоянен катетър за отвеждане на урината предизвиква хронична уроинфекция, която закономерно довежда до бъбречна недостатъчност. Това усложнение е причина за фатален изход при голям процент от пострадалите с тежки гръбначно-мозъчни увреждания. В този смисъл, според вещото лице, увредата има медико-биологичната характеристика: „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота”. Вещото лице сочи още, че процесът на зарастване на костно-ставните увреждания при подобни травми продължава 12-18 месеца, когато се приема, че увреждането на гръбначния стълб е консолидирано/стабилизирано, зараснало с образуване на костен мост/. Клиничната картина, резултатите от образните изследвания, липсата на обратно развитие/ възстановяване/ на увредените неврални функции 14 месеца след травмата и актуалното състояние на пострадалия говорят с категоричност за тежка травматична увреда на гръбначния мозък с характер на пълно функционално/ вероятно и анатомично/ прекъсване.

В резултат на получената тежка гръбначномозъчна травма и извършените в пряка връзка с нея хирургични процедури ищецът е претърпял особено интензивни болки и страдания за срок от три месеца и значителни и постоянни след това, вкл. и към момента на прегледа от вещото лице. Прогнозата за възстановяване на гръбначномозъчната шийна травма е крайно песимистична, крайно неблагоприятна за пълно възстановяване. Според вещото лице това е абсолютно изключено, а решението на ТЕЛК, с което е определена 100 % трайна неработоспособност по своята същност не отразява в пълнота състоянието на човека. Наличието дори само на спинални автоматизми говори за тежка и необратима увреда на гръбначния стълб. При получените телесни увреждания и актуалното здравословно състояние на ищеца, закономерни усложнения за в бъдеще са задълбочаване на уроинфекцията до степен на хронична бъбречна недостатъчност; белодробни усложнения поради нарушения дихателен механизъм и невъзможност за ефективно откашляне; възникване на декубитални/ пролежни/ рани; атрофия на мускулатурата на крайниците; контрактури на големите стави; многоорганна недостатъчност в резултат на развил се храниосепсис. Полученото гръбначномозъчно увреждане, освен с изявеното обездвижване и обезчувствяване на тялото и крайниците, влияе неблагоприятно на почти всички органи и системи в организма. В ежедневието си ищецът е напълно зависим от околните негови близки, които самоотвержено се грижат за него. Животът на хора като ищеца е статистически по-съкратен от живота на здравите хора, най-вече поради развитие на хронични инфекции – бъбречна и белодробна, от залежаването и от неефикасното дишане.

Всичките страдания и ограничения, предизвикани от травмата, получена при тр. злополука, ищецът преживява с постоянно ясно съзнание, съхранена критичност и самооценка. Въззивният съд е отчел младата му възраст към момента на злополуката – 34 години, многобройните и мъчителни здравословни увреди и лошата прогноза за здравето и живота му. Обезщетението, според въззивния съд следва да овъзмезди не само телесното страдание, но и психичната мъка на ищеца – той е депресиран, не иска да живее, защото е в тежест на близките си, което се установява от събраните гласни доказателства – св. показания. Според въззивния съд при определяне размера на обезщетението следва да се отчете, че ищецът е в по-лошо положение от близките на загинали при трудова злополука работници, на които се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на работника. Ищецът търпи и ще търпи пожизнено големи телесни и душевни мъки и е загубил желанието си за живот. Поради това, според въззивния съд, следва да му се определи обезщетение в размер на 570 000 лв. На осн. чл. 200, ал. 4 КТ от тази сума следва да се приспадне полученото застрахователно обезщетение от 168 241, 08 лв. и да му се присъди остатъкът от 401 758, 92 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката – 17.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

ВКС намира въз основа на събраните и подробно изложени от ОС данни по делото, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. При определянето му следва да се отчете трайно тежкото здравословно състояние на ищеца, охарактеризирано от вещото лице като „осакатяване на крайниците” и „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота” и предизвиканото от това състояние психично страдание, но също и обстоятелствата, че ищецът е стабилизиран, със зараснали рани и леко подобрена сетивност, изведен е от болнична среда и е обслужван в дома му от близките му хора при създадени условия за това. В ясно съзнание е и е добре ориентиран за време, място и необходимата му помощ за справяне с ежедневните му потребности. Възможните бъдещи усложнения следва да се отчетат като неблагоприятна прогноза за състоянието му, но не и като актуално, подлежащо на обезщетяване такова, както е възразил ответникът по иска. Следва да се отчетат и икономическите условия в страната за присъждане на обезщетение с реална и стойност, с цел обезвреда на пострадалия. По тези съображения настоящия състав на ВКС намира, че обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на 470 000 лв., от които след приспадане на полученото застрахователно обезщетение от 168 241, 08 лв. да му се присъдят 301 758, 92 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката 17.11.2017 г. В частта до пълния претендиран размер от 631 758, 92 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При тези изводи на ВКС по съществото на спора оплакванията в жалбата на ищеца за занижен спрямо принципа за определяне по справедливост по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди са неоснователни, а тези в жалбата на ответника по иска за завишен размер на обезщетението частично основателни. Решението на ОС Смолян е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен за разликата над 301 758, 92 лв. до 401 758, 92 лв. и следва да се отмени в тази част, като вместо него се постанови ново за отхвърляне на иска за размера над 301 758, 92 лв. като неоснователен. В останалата уважителна и отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Решението на ОС следва да се отмени и в частта за разноските, като ответникът по иска бъде осъден да заплати на представителя на ищеца адв. С. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С в размер на 7 173, 89 лв., на ВКС държавна такса от 4 034 лв. върху уважената част от иска и 336, 54 лв. – разноски за експертиза съответно на уважената част от иска.Следва да се отмени и определението за разноски от 10.01.20 г. по въззивното дело и ответникът по иска „Г. М”АД – [населено място] да бъде осъден да заплати на адв. Д.С сумата от 7173, 89 лв., разноски за въззивната инстанция и 1443, 46 лв. – ДДС върху присъденото на адв. С. адв. в.ие.

Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр. д. №269/19 г. от 13.11.19 г. в частта, с която искът на С. Х. К. срещу „Г. М” АД, [населено място] с пр. осн. чл. 200 КТ е уважен за разликата над 301 758, 92 лв. до 401 758, 92 лв. и в частта за разноските и вместо него в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Х. К. срещу „Г. М” АД с пр. осн. чл. 200 КТ за разликата над 301 758, 92 лв. до 401 758, 92 лв. като неоснователен.

В останалата обжалвана от страните част, с която искът на С. Х. К. срещу „Г. М” АД по чл. 200 КТ е уважен в размер на 301 758, 92 лв. / триста и една хил. седемстотин петдесет и осем лв. и 92 ст./, ведно със законната лихва от 17.11.2017 г., и отхвърлен за размера над 401 758, 92 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр. д. №269/19 г. от 13.11.19 г.

ОСЪЖДА „Г. М” АД да заплати на пълномощника на ищеца С.К адв. Ф. С. – АК Кърджали, адвокатско възнаграждение по чл. 38, вр. с чл. 36 от ЗАдв. и Наредба №1/2004 г. на ВАдв. С в размер на 7 143, 89 лв., на ВКС – държавна такса в размер на 4 034 лв. и на РС Мадан - 336, 54 лв., разноски за експертиза съответно на уважената част от иска.

ОТМЕНЯ определение от 10.01.20 г. по гр. д. №269/19 г. на Смолянски окръжен съд и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Г. М” АД – гр. Мадан да заплати на адв. Д.С адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл. 38, вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. и Наредба №1/2004 г. на ВАдв. С. в размер на 7143, 89 лв. и на адвокат Ф. С. ДДС върху присъденото му адв. в.ие в размер на 1443, 46 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: