Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяТ. Т. по адм. дело № 7465/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С. З. чрез процесуален представител К. Т.-Мутафова и касационна жалба на К. П., главен инспектор в отдел АИПО на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. З. против решение № 2908/04.05.2021г., постановено по адм. дело № 2844/2020г. по описа на Административен съд София - град, с което са отменени предписания, издадени от инспектори при посочената дирекция в протокол за извършена проверка № ПР2003585/28.02.2020г. по т.6 и т.7.

В жалбата на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С. З. бланкетно се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал.12 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост на обжалвания акт – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени решението. Претендира присъждане на разноските по делото. В жалбата на К. П., главен инспектор в отдел АИПО на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.С. З. се изразява становище за необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при неточно тълкуване и прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – „М. Б. ЕООД гр. София, чрез адв. И. М. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 2908/04.05.2021г., постановено по адм. дело № 2844/2020г., Административен съд София – град е отменил задължителни предписания издадени на основание чл. 404, ал., т.12 КТ по т.6 и т.7 от Протокол за извършена проверка № ПР2003585/28.02.2020г. от инспектори при Дирекция “Инспекция по труда”- С. З. по жалба на „М. Б. ЕООД гр. София и е присъдил разноски. Съдът е приел, че предписанията са издадени от компетентен орган по чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, в съответствие на чл. 59 АПК, но същите са незаконосъобразни. Изложени са мотиви, че процесните мерки по КТ имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо правоотношение по престиране на работната сила, като Инспекцията по труда не може да издава задължителни предписания от вида на оспорените пред съда по прекратено трудово правоотношение каквото има в случая.

Решението е правилно като резултат, но при различни мотиви от изложените в него.

По делото е установено, че със заповед от 13.06.2019г. на управителя на „М. Б. ЕООД трудовото правоотношение на И. М., изпълняващ длъжността “специалист продажби” е прекратено, считано от 30.06.2019г. на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ като следва да му се изплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 2242.60 лв. На 13.06.2019г., между работодателя и служителя е подписано споразумение, с което на И. М. следва да се изплати обезщетение в размер на 5 000 лв., за да не встъпва в трудови или друг вид договорни правоотношения, в срок от 24 месеца от прекратяване на трудовото му правоотношение, с работодатели/съконтрахенти, развиващи конкурентна на дружеството дейност. С приемно-предавателен протокол от 25.06.2012г., на И. М. е предаден за ползване служебен лек автомобил, собственост на дружеството. Със заповед от 13.06.2019г. е разпоредено лицето да предаде предоставеният му за ползване автомобил. От счетоводна справка на дружеството относно осчетоводяването на направено прихващане на задължение на дружеството срещу вътрешни удръжки, са прихванати 875 лв. за глоби по фишове платени от дружеството сторени от Минев.На 05.02.2020г. и на 28.02.2020г. инспектори от Дирекция ”ИТ”- гр.С. З. са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от дружеството-работодател, обективирана в протокол за извършена проверка № ПР2003585/28.02.2020г. Преди съставянето на протокола с призовка от 13.02.2020г. проверяващите са указали на работодателя да представи доказателства по списък, сред които документи защо е наложен запор на трудовото възнаграждение на Минев за месец юни 2019г. В молбата си дружеството сочи, че на Минев са били давани заеми за лични нужди, бил е уличен в злоупотреби, като от съпричастност към личните му проблеми му е дадена възможност да напусне по взаимно съгласие, платено му е обезщетение от 5 000 лв., а след напускането му са открити още злоупотреби, за които се води разследване, не е върнал дадения му служебен автомобил като след направено прихващане лицето продължава да има задължения към дружеството, за което се води дело в РС-С. З. Протокол за извършена проверка № ПР2003585/28.02.2020г. съдържа ПАМ в 7 точки, на основание чл. 404 ал.1 т.1 КТ за предотвратяване и отстраняване на констатирани нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях като предмет на обжалване пред първоинстанционния съд са т.6, по която дружеството-работодател в срок до 31.03.2020г. следва да изплати на Минев обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни и по т.7 - дружеството-работодател в срок до 31.03.2020г. да изплати на лицето трудово възнаграждение за м. юни 2019г., на основание чл. 128 т.2 от КТ. С молба от 19.03.2020г. до Дирекция ‘‘ИТ-гр. С. З. дружеството е поискало удължаване на сроковете за изпълнение на предписанията. С молба от 02.04.2020г., дружеството е уведомило органа, че е изпълнило предписанията по Протокола. Първоинстанционният съд е приел, че съобразно приложената по делото молба на „М. Б. ЕООД до съда от 29.06.2020г., дружеството не е изпълнило предписанията по т.6 и т.7 от Протокола до 29.06.2020г. вкл. до края на устните състезания пред Административен съд София – град.

Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която настоящата инстанция кредитира по делото като неоспорена от страните в производството, изготвена от лице с нужните познания в областта.

Административен съд София – град е приел, че обжалваните предписания по т.6 и т.7 от протокол № ПР2003585/28.02.2020г. са издадени на основание чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, което изисква наличието на съществуващо правооотношение между работодателя и служителя, а в случая такова липса.

Настоящата инстанция не споделя гореизложените мотиви на административния съд. Видно от протокола за извършена проверка процесните предписания са издадени на основание чл.404, ал.1 т.12 КТ, която разпоредба дава възможност на контролните органи на Инспекцията по труда да издават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. От съдържанието на посочената разпоредба следва обратният на изведения от първоинстанионния съд извод.

След прекратяване на трудови правоотношения, административният орган действително може да издава предписания от вида на процесните. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, включително по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата е в сила от 22.12.2017 г. (обн. ДВ, бр. 102 от 2017 г.), а трудовото правоотношение между дружеството работодател и служителя И. М. е прекратено считано от 13.06.2019г., което е по време на действието на горната норма. Поради това цитираната практика от административния съд преди влизане в сила на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ е неотносима към случая.

По делото няма спор относно това, че издадените предписания са за вземане по неизплатено трудово правоотношение като от доказателствата по делото съдът намира, че вземането не е безспорно установено. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. От последната е установено, че е извършено прихващане в общ размер на 3 984.65 лв. на насрещни задължения и изцяло са погасени задълженията на дружеството работодател към Минев за трудови възнаграждение за м. юни 2019г. и обезщетение за 17 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 984.65 лв., като след прихващането лицето продължава да дължи на „М. Б. ЕООД сумата от 358.52 лв.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорените принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ са наложени в нарушение на материалния закон, като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно представените доказателствата възлизат на сумата от 1 500,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2908/04.05.2021г., постановено по адм. дело № 2844/2020г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Д. И. по труда“ гр. С. З. да заплати на „М. Б. ЕООД, гр. София сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Хайгухи Бодикян