Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу Решение № ІІ-34 от 14.04.08г. по адм. д.176/07г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 0200-К-1711/18.10.06г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Б., потвърден в обжалваната част с Решение № РД-10-512/07.12.06г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д”ОУИ”). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Претендира разноски.

О. Д. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д”ОУИ”), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № ІІ-34 от 14.04.08г. по адм. д.176/07г. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлена жалбата на И. С. К. против РА № 0200-К-1711/18.10.06г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с Решение № РД-10-512/07.12.06г. на Д”ОУИ” относно допълнително определени данъчни задължения както следва : данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2002г. в размер на 2009, 63лв. и лихва в размер на 908, 79лв., както и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер на 7867, 03лв. и лихва в размер на 2391, 36лв. Окръжният съд е приел, че представените от жалбоподателят доказателства не опровергават констатациите в РА, поради което на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК е обосновал извод за неоснователност на жалбата.

Обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава възможността за извършване на касационна проверка относно правилното приложение на материалния закон.

Окръжният съд не е изложил никакви мотиви относно спорните по делото обстоятелства и не е посочил установените от него релевантни факти. По делото не са събрани доказателства относно факти от съществено значение за действителността на РА и правилността на фактическите констатации в него.

В искане изх. н. 01-ДОК-1197/08.02.06г. за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице И. С. К. е цитирана Заповед за възлагане на ревизия № 570/31.01.06г. Представено е и предложение за промяна на обхвата на извършвана ревизия изх. н. 02-ДОК-5049/07.06.06г., като според данните по делото от същата дата е първата Заповед за възлагане на данъчна ревизия № 1581/07.06.06г. Информацията, която се съдържа в тези два официални документа е в противоречие със съдържанието на писмо вх. н.70-И-241/27.08.07г., подписано от неизвестно лице за директор на ТД на НАП-Бургас. О. съд се е позовал на писмо, според което в досието на И. К. няма Заповеди за възлагане на данъчна ревизия № 570/31.01.06г. и № 1272/28.04.06г. , за да обоснове извод, че данъчната ревизия е възложена и проведена редовно въз основа на двете представени по делото ЗВДР № 1581/07.06.06г. и № 1711/23.06.06г. без да анализира наличието на данни за издаване на предходни заповеди и установи тяхното местонахождение. Въпреки този правен извод за липса на възлагане на данъчна ревизия преди 07.06.06г. съдът е приел, че няма нарушения на процедурата за извършване на данъчната ревизия, което включва и представената Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК от 06.03.06г., депозирана също във връзка с извършвана данъчна ревизия, възложена със Заповед № 570/31.01.06г.

Представянето на ЗВДР № 570/31.01.06г. и № 1272/28.04.06г., респективно разрешенията за продължаване срока за извършване на данъчната ревизия, са от съществено значение относно преценката на редовността на проведената данъчна ревизия, допустимостта на извършените процесуални действия, включително и относно процеса по събиране на доказателства от данъчните органи, поради което и изводите на окръжният съд, направени без тези доказателства се явяват необосновани.

Необходимостта от събиране на доказателства е основание след отмяна на съдебното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на БОС. При решаване на спора по същество окръжният съд следва да извърши пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и допълнително представените пред касационната инстанция документи.

За правилното решаване на спора относно законосъобразността на РА е необходимо да бъде извършена проверка относно законосъобразността на изводите на ревизиращия екип относно обема на реализираните приходи през всички ревизирани данъчни периоди, като бъде направено разграничение между използваните от законодателя различни понятията „облагаем доход”, „осигурителен доход” и „брутните доходи/приходи”. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид брутните приходи/доходи (оборота), като отделно се съобразява и обстоятелството по т. 2 платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания (т. е и осигурителни, и здравни вноски). Следователно използването на осигурителния доход при формиране на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. не е съобразено с описаните предпоставки в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а и поради изричното посочване в т. 8 не би могло да се разглежда и като обстоятелство по т. 16.

Липсата на мотиви относно основни доводи на страните по делото също представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. В случая решаващият съд въобще не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно разминаването между включените суми като доход при определяне на облагаемата данъчна основа и декларираните от него за същите периоди доходи. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, които е разпитал, като е посочил, че не се подкрепят с безспорни доказателства, но не е обосновал защо не кредитира като такива приетите по делото писмени доказателства, които въобще не са обсъждани от БОС

По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ПАС.

Направените от страните разноски трябва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо – А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №ІІ-34/14.04.08г. по адм. д.176/07г. по описа на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Д. Ч.

Д.Ч.