Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С., представляван от В. А.а Драганова, чрез упълномощения адв. Г. Л., против решение № 144/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 378/2011 г. по описа на Административен съд гр. Л., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 0048-1564 от 28.10.2011 г. и предписание по чл. 405, ал. 4 КТ, издадени от орган на дирекция „Инспекция по труда” гр. Л.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда” гр. Л., чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. А. - с писмени бележки оспорва жалбата и излага доводи за правилност на атакувания съдебен акт.
Ответникът по касационната жалба - М. Ю. Д. - не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административният съд гр. Л. е отхвърлил жалбата на ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С., против Постановление от 28.10.2011 г., издадено от орган на дирекция „Инспекция по труда” гр. Л., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. Ю. Д. и ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С. и против предписание, издадено въз основа на постановлението, с което търговецът е задължен да предложи на М. Д. сключването на трудов договор.
За да постанови това решение, съдът е приел, че при извършената на 06.10.2011 г. проверка от органи на „Инспекция по труда” - гр. Л. на ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С., е установено, че М. Ю. Д. осъществява дейност като общ работник товарене и разтоварване на билки в склад за билки, намиращ се в гр. Л., ж. к. "Младост". Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е извел извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Приел е за неоснователно възражението на едноличния търговец относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето М. Ю. Д., които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 06.10.2011 г. проверка от контролните органи на „Инспекция по труда” - гр. Л. в обект на ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С., находящ се в гр. Л., ж. к. "Младост" и представляващ склад за билки, е констатирано, че лицето М. Ю. Д. полага труд като общ работник, изразяващ се в товарене и разтоварване на билки, без да има сключен писмен трудов договор с едноличния търговец. При проверката лицето е декларирало писмено, че изпълнява работата от 16.07.2011 г. с работно време от 8, 00 до 17, 30 часа и няма сключен нито трудов, нито граждански договор с жалбоподателя. При проверката от страна на ЕТ "Витафрукт-В. Д.", гр. С., не е представен трудов договор, а е представен екземпляр бланков тип за гражданки договор от 10.2011г., подписан между М. Д. и едноличния търговец, с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва почистване лист липа и цвят липа срещу задължението за заплащане в срок. Този договор обаче не е подписан от възложителя.
При тези данни по делото обосновано е прието от решаващия състав, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Ловешкият административен съд е изяснил всички обстоятелства, касаещи правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение по смисъла на чл. 405а, ал. 1 КТ. Обсъдил е относимите за решаване на спора факти, в това число и декларацията, подписана от М. Д., представеният граждански договор между жалбоподателя и работника като изпълнител, и свидетелските показания, събрани по делото. От приобщените доказателства категорично е установено наличието на елементите на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, уговорени почивки в рамките на работния ден, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. В случая страните са уговорили извършване на определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае само до еднократно извършване на работа, при която се постига определен резултат с еднократно платено възнаграждение. В този смисъл престирането на работната сила не може да се отъждестви с договор за изработка по ЗЗД или за поръчка или друг договор с характер на облигационен, тъй като към момента на проверката е налице изпълнение на трудово задължение, при което работната сила е предоставена в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, както е приел и съдът.
В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, поддържано и пред първата инстанция, че М. Д. е осъществявал дейността в склада за билки с конкретно поръчение почистване на лист липа в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, както е приел и съдът. Процесът на работа на Младенов е бил контролиран от служители на търговеца. В момента на извършване на проверката там се е намирал Г. Б. - "началник база" и е осъществявал контрол върху работата и трудовата дисциплина на складовия персонал. Следва също така да бъде отбелязано, че на територията на склада Младенов е ползвал предоставените от търговеца средства за работа - балирането е извършвано с машини на касатора.
Представеният от ЕТ "Витафрукт - В. Д.", гр. С., граждански договор с лицето М. Д., не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. Категорично е установено, че към датата на извършване на проверката по работни места - 06.10.2011 г. и датата на извършената проверка на представената в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л. документация - 17.10.2011 г., не е представен валидно сключен граждански договор между касатора и М. Д.. Както беше посочено по-горе, типовата бланка за граждански договор е представена едва пред съда и има подписа за изпълнител, но не и за възложител. Основни аргументи за наличие на трудово правоотношение съдът е извлякъл именно от този граждански договор, анализирайки съдържанието му и приемайки, че с него е уговорена трудова функция в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на осъществяването й, на едно и също работно място - склад за билки и при уговорено трудово възнаграждение в една от формите му - според изработеното.
Неоснователни са оплакванията на касатора за правното качество на попълнената от М. Д. декларация при проверката. Доколкото същата е изрично регламентирана в чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и съдържа посочените в този законов текст данни, както и с оглед разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 КТ, същата съставлява годно доказателствено средство, още повече, че декларираните в нея обстоятелства се подкрепят и от други писмени доказателства по делото - свидетелските показания, дадените от Димитров обяснения в деня на проверката, представения граждански договор и др. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението, че декларацията била попълнена под диктовката на инспекторите.
В касационната жалба се твърди, че неправилно тетрадката, водена от охранителната фирма, в която са отразявани влизането и излизането на лица на и от територията на склада, е приета като доказателство за установено от ЕТ "Витафрукт - В. Д.", гр. С., работно време, тъй като същата не била документ на търговеца. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, именно търговецът е наел охранителна фирма за осъществяване на пропускателния режим на територията на предприятието и работещите в склада е следвало да се съобразяват с него. Разгледани в своята съвкупност тетрадката и заповедта, с която за обекта е установено работно време, сочат, че влизанията и излизанията на М. Д. от обекта са в съответствие с установеното със заповедта работно време - начало и край, обедни почивки, тоест, той е спазвал установеното от търговеца работно време на склада.
Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции – товарене и разтоварване на билки, което по своето естество представлява престиране на работна сила. По изложените по-горе съображения, не са доказани твърденията на търговеца, че е уговорено постигане на определен резултат или възлагане на работа, определена по обем и като краен резултат. Възникналото правоотношение правилно е определено като трудово.
Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието, издадено въз основа на постановлението, с което търговецът е задължен да предложи на М. Д. сключването на трудов договор. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 144/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 378/2011 г. по описа на Административен съд гр. Л.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. П./п/ Н. Г.
М.П.