Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна против решение № 849/23.04.2018 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 2425/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000316006969-091-001/16.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна и администрацията е осъдена за разноски.

Изложени са доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че строително – монтажните услуги са извършени от „Димов строй 01“ ЕООД и за ревизираното лице е налице право на данъчен кредит. Счита, че по делото не е доказано доставчикът да е разполагал с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на фактурираните услуги. Твърди, че процесните фактури не отговарят на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112, тъй като не съдържат конкретно описание на услугите.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът – „ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН“ ООД, гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Д.К моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Е. Г. О е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 416.36 лева и лихви от 1 925.40 лева за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2011 г. по три фактури, издадени от Димов строй 01 ЕООД за доставки на СМР.

За да отмени акта, съдът е приел, че е доказано извършването на услугите и са изпълнени останалите материалноправни предпоставки по л. 68 и сл. ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Този извод е мотивиран с представените по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза. Съдът е установил, че фактурираните услуги касаят изпълнението на договор от 22.08.2011 г., по силата на който на Димов строй 01 ЕООД е възложено извършването на външна термоизолация на обект „жилищна група“ – Св. Никола – Голф клуб Варна за срок от 30 дни. Конкретните строителни дейности са описани по вид, количество и цена без ДДС в приложение 1 към договора. Изпълнението е документирано с подписани от страните протоколи обр. 19 от датата на съответната фактура, които съдържат количеството на извършените СМР. По договора материалите са или за сметка на изпълнителя, но от допълнително представените писмени доказателства е установено, че са доставени от ревизираното лице – възложител.

От заключението на СТ съдът е приел, че тези материали са за изпълнение на процесните СМР, както и че строителните услуги са извършени на обекта. Кадровата обезпеченост на прекия доставчик е установена в хода на административното обжалване на ревизионния акт.

В заключението на ССЕ е констатирано, че фактурите са платени по банков път. Представени са и писмени доказателства, от които съдът е установил, че извършените от "Димов строй 01" ЕООД услуги са част от изпълнението на рамков договор от 16.08.2011 г., с който А. Кс ЕООД е възложил на ревизираното дружество изграждането на топлоизолационна система на няколко сгради в С. Н, жилищен комплекс Голф клуб. Съдът е установил, че е налице осъдително решение на СГС, с което, ревизираното лице е осъдило А. Кс ЕООД да му заплати 28 762.68 лева за извършени и незаплатени СМР, по фактури от м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г. и му е издаден изпълнителен лист. При доказано извършване на услугите, съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството от кого са предоставени материалите. В случая пред съда са представени доказателства, че материалните са закупени от ревизираното лице. Кадровата обезпеченост е установена от решаващия орган. Като неоснователен е отхвърлен доводът на директора на дирекция ОДОП – Варна, че фактурите не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат описание на услугите. При преценката си съдът се е позовал и на тълкуването на Директива 2006/112, дадено от Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно постановено.

Съдът е очертал вярно материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит и е извършил дължимата проверка за наличието им.

Законосъобразен е изводът, че по доставките на услуги следва да се установи преди всичко действителното извършване на услугите по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Това е юридическият факт, с който в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква данъчно събитие. Последното е основание за изискуемост на ДДС и възникване на правото на данъчен кредит – чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС.

Поради това правилно съдът е обсъдил доказателствата по делото относно изпълнението на услугите. Изводът, че услугите са изпълнени на обекта от "Димов строй 01" ЕООД се подкрепя от представените по делото документи и заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ).

Доводите в касационната жалба са за липса на доказателства относно начина на калкулиране на цената на услугите, кои лица конкретно са извършили строителните дейности. Тези обстоятелства са ирелевантни за настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и възникването на правото на данъчен кредит. При доказано изпълнение на резултат от СМР на конкретния обект, посочен в договора и протоколите обр. 19, липсата на доказателства за горните обстоятелства, не променя изводите по приложението на материалния закон. Освен това, начина на формиране на цената е посочен в приложение 1 към договора от 22.08.2011 г. и е конкретизиран в подписаните от страните протоколи обр. 19, които съдържат количеството извършена работа, единична и обща цена. Неизпълнението на договора от изпълнителя да осигури материалите за възложената работа и осигуряването им от страна на ревизираното дружество - възложител, е ирелевантно за признаването на правото на данъчен кредит.

По принцип кадровата обезпеченост на доставчика, сама по себе си не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, а в случая е установено, че Димов строй 01 ЕООД е разполагало с нает персонал на длъжности свързани с изпълнението на строителни услуги. Не са налице доказателства, от които да се приеме, че срокът за изпълнение на фактурираните СМР е изисквал ползването на допълнителни ресурси, включително строителни работници. Съдебно – техническата експертиза е констатирала изпълнението на топлоизолация на обекта. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществени доставки на услуги съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС.Уено е, че получените услуги са използвани от ревизираното лице като главен изпълнител на обекта за извършване на последващи доставки към възложителя "А. Кс" ЕООД – чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

Фактурите, издадени от "Димов строй 01" ЕООД, преценени във връзка със съставените протоколи обр. 19 от същата дата, отговарят на изискванията по чл. 114 ЗДДС, респективно чл. 226 от Директива 2006/112. Възраженията в касационната жалба, че не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 ЗДДС са неоснователни.

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация в размер на 720 лева, платено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 849/23.04.2018 г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 2425/2017 г.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Варна при ЦУ на НАП да заплати на Е. Г. О сумата 720 лева съдебни разноски за касационното производство. Решението е окончателно.