Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Й.Т, против решение № 496/17.08.2017г.,постановено по адм. дело №59/2016г. по описа на Административен съд - Хасково, с което, по жалба на Б.В от [населено място], е отменена негова Заповед №03-РД/91 от 19.01.2016г. в частта на отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане №26/04/1/0/03000 на разходи за колесен трактор Case IH, сенообръщач Kverneland, многофункционален трактор-товарач Merlo и сеялка за слети култури Kverneland и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.

Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт в обжалваната част не е надлежно мотивиран и противоречи на основния принцип на административното производство - за откритост, публичност и прозрачност, както и че не е съобразен с материалния закон и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 г. (Наредба № 9/2015 г.), издадена от МЗХ.Твърди и, че съдът се е съобразил с неотносима към спора практика на ВАС,предвид различните дати на подадено от земеделските производители заявление. Навежда и довод за неправилна преценка на съда по осъждането му за разноските в първоинстанционното производство –в частта за адвокатски хонорар в размер на 3600 лева, присъдени в полза на Б.В,които намира за...