Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 230 от 23.05.2018 г. постановено по административно дело № 114 по описа за 2018 г. на Административен съд В. Т (АС - В. Т).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за недопустимост на съдебното производство по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни фондове (ЗУСЕСИФ). Счита, че по силата на чл. 1, ал. 2 и пар. 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ законът е приложим по отношение на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство, който финансира Програма за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г., но не и по отношение на средствата от Европейския фонд за рибарство, предоставяни чрез Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г., по която ИАРА е управляващ орган (УО) и по която „Ш. Б“ ООД е бенефициент. Излага съображения, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като при издаването му изпълнителният директор на ИАРА не е действал в качеството си на административен орган. С подписването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП), управляващият орган придобива качеството на страна по договора и актовете, които издава във връзка с изпълнението на договора не са индивидуални или общи административни актове. Предвид изложеното прави искане за отмяна на съдебното решение.

Ответникът – „Ш. Б“ ООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АСВТ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на...