Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., представлявана от председателя й доц. д-р И.И, против решение № 4973 (верният номер на решението е 4937) от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3247/2016 г. на Административен съд София - град, 51 състав, с което е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта му по т. 2.14, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена - 567.41 лв/MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. Касационният жалбоподател счита, че решението е недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли да бъде отменено и да се потвърди законосъобразността на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 2.14. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът, чрез двама надлежно упълномощени процесуални представители, единият от които поддържа касационната жалба, а другият поддържа становището на колегата си, моли решението на съда да бъде отменено. Претендира разноски в размер на едно юрисконсултско възнаграждение.

От ответника „Сънпалър” ЕООД, гр. С., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се оспорват изцяло изложените в касационната жалба твърдения и се моли същата да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът отново оспорва жалбата, счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски, за които представя Списък. Допълнително от пълномощника са постъпили Писмени бележки.

От заинтересованата страна „Национална електрическа компания” гр. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е постъпил Писмен отговор, в който се моли да се вземат предвид посочените аргументи в изразеното на първа инстанция становище. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез друг надлежно упълномощен юрисконсулт заявява, че поддържа писмения отговор и моли да бъде постановена недопустимостта на обжалваното решение и същото да бъде обезсилено. В условия на евентуалност моли да бъде постановена неправилността на това решение и ВАС да се произнесе по същество или делото да бъде върнато на АССГ за ново произнасяне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнително от трети юрисконсулт е постъпило Писмено становище.

Заинтересованите страни: „ЧЕЗ Е. Б” АД, гр. С., „ЕВН Б. Едяване” ЕАД, гр. П. и „Енерго - П. П” АД, гр. В., не вземат отношение по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С..

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Принципно неоснователни са оплакванията относно основания по чл. 209, т. 2 АПК, тъй като са установени основанията по чл. 147, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията при съобразяване и на решение 21/95 г. на Конституционния съд, тъй като решението в оспорваната му част по т. 2.14 определя „НСП” на ел. енергия, от 1 KW инсталирана мощност при определената преференциална цена с решението Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР за изкупуването й съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и пряко рефлектира в правната сфера на дружеството-жалбоподател. Но в нарушение на чл. 172а АПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, в нарушение на чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е изискал изпращане на административната преписка в цялост доколкото в оспорваното решение, доклада и писмените бележки се сочи, че нетното специфично производство /НСП/ на ел. енергия, въз основа на които са определени преференциални цени с решение на КЕВР № Ц-18/20.06.2011 г. се явява основен ценообразуващ елемент при произнасяне на последното. При процесуалното поведение на КЕВР, АССГ е следвало да даде конкретни указания съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК за изпращане на всички относими материали, които са послужили за определяне на „НСП” по смисъла на § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ по т. 2.14 от административния акт, вкл. и тези от предходни административни производства, свързани с определяне на цените, във всичките им варианти предвид констатираните различия в стойностите в доклада и в т. 2.14 от решението на КЕВР, както и относно изготвения финансов модел с оглед на справката на л. 203, което не е сторено.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., която е входирана в Административен съд София - град (АССГ) на 10.08.2017 г. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 28.07.2017 г., и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 4937 (погрешно посочен в касационната жалба с № 4973) от 20.07.2017 г. по адм. дело № 3247/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), Административен съд София - град, Трето отделение, 51 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалбата на „Сънпалър” ЕООД, Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 2.14, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в размер на 1 188 kWh, при определената цена - 567.41 лв/MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. При този изход на спора, съдът ОСЪЖДА административният орган КЕВР да заплати на жалбоподателя „Сънпалър” ЕООД, разноски по делото в размер на 410 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред него жалба е допустима - подадена в срок и при наличие на правен интерес, който е обоснован с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 46/2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, за което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, тоест на преференциални цени се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установява с приемането на процесното решение, евентуалното негово незаконосъобразно определяне в по-нисък размер би рефлектирало върху количеството на изкупуваната на преференциална цена електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от жалбоподателя, а това несъмнено представлява засягане на негови законни интереси.

Разгледана по същество, съдът е приел, че жалбата на „Сънпалър” ЕООД е основателна. На първо място, по отношение на доводите на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение поради обявяването на интернет страницата на КЕВР на два варианта на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. с различни стойности на установеното нетно специфично производство, тоест с различно съдържание, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7950/2016 година. С това решение, което междувпрочем е постановено от настоящия тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение, въпросът за нищожността, повдигнат на това основание, е решен със силата на пресъдено нещо, което изключва преразглеждането му.

При изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното решение № СП-1 е издадено от компетентен орган. С § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ изрично е възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, тоест компетентността за издаване на акта произтича пряко от законова правна норма. Освен това процесното решение е прието съобразно чл. 13, ал. 7 вр. ал. 5 от ЗЕ на закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, при наличие на изискуемия кворум - присъствали са 7 от общо 9-те членове на Комисията, с единодушие на гласовете, 4 от които на членове със стаж в енергетиката, като е съставен протокол с отразени в него начин на гласуване и брой гласове.

Съдът обаче е счел, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно е констатирал, че в акта липсват фактически основания - такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.14 от решението. По-точно, отново се е позовал на измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 46/2015 г.), както и на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, които задължават КЕВР в срок до 31 юли 2015 год. и в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съдът е цитирал легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а именно, че „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди”. Според съда, логическият анализ и тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга сочат, че размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия следва да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, които са послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. В тази връзка съдът е констатирал, че нито в оспореното решение, нито в доклада, нито в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, с което в т. 14 е определена преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия от фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, се посочва какво е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Съдът е констатирал, че в Решение № СП-1 се посочва, че по силата на чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ определяните преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, отчитат производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, както и че според чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ отм. се взема предвид производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Посочва се също така, че при определянето на преференциалните цени, в т. ч. с Решение № Ц-18/20.06.2011 г., ДКЕВР е отчела като основен елемент нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители. Но според съда в тежест на КЕВР е да обоснове и докаже какъв е размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени съгласно Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., както и че в Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. този размер е установен по начина, посочен в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ - като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Първоинстанционният съд е констатирал, че такива фактически данни и доказателства по делото липсват, поради което на практика оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 2.14. Такива мотиви не само че липсват и в доклада, но и не могат да се изведат и от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в което е посочена средно годишната продължителност на работа на централата - 1250 часа годишна ангажираност - 14, 27%. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че Комисията не провежда разлика между понятията „средногодишна производителност на работа” и „средногодишна продължителност на работа” на ФтЕЦ и че двете понятия са идентични, поради което именно данните за средногодишната продължителност на работа на централите, посочени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР са послужили за установяване на конкретния размер на нетното специфично производство в процесното решение, то според съда напълно неясно остава дали и как са определени собствените нужди от електроенергия, които би следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия, съгласно формулата по § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Същите не са отразени като стойност/число/размер в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и в Решение № СП-1/31.07.2015 г. не е посочена и методика за определянето им. Съдът е констатирал, че данни за размера и начина, по който са изчислени собствените нужди на ФтЕЦ, не могат да се извлекат и от другите документи по преписката, което е допустимо с оглед факта, че мотивите на административния акт биха могли да са изложени отделно или да се съдържат и в друг документ, който е част от административната преписка.

Първоинстанционният съд не е кредитирал като доказателство представената от ответника справка № 1 към Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., съставляваща „извлечение от финансов модел”, изготвено на 27.06.2016 г. (л. 203), тъй като няма данни от кого, по какъв повод и кога е изготвен самият финансов модел. Освен това Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и Решение № СП-1 не реферират и не се позовават на такъв финансов модел, а няма данни и доказателства, че финансовият модел, от който се твърди, че е представеното извлечение, съставляват част от административната преписка по издаването както на процесното решение, така и на решението за определяне на преференциалните цени. Няма и доказателства, че такъв финансов модел съществува като документ и че той е послужил при издаването на решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., съответно на Решение № СП-1 от 31.07.2015 година. Съдът е посочил, че при липсата на доказателства, различни от посочената справка - извлечение за това, какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е установен, е невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочения в т. 2.14 от Решение № СП-1 размер на нетното специфично производство на електрическа енергия и в резултат на това от съда не може да бъде извършена проверка и спазени ли са изискванията на закона относно начина на определяне на нетното специфично производство (НСП) съобразно формулата, предвидена § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ.

На следващо място съдът е констатирал, че установеният от КЕВР размер на нетното специфично производство по т. 2.14 от оспореното решение се различава от предложения в доклада - предложението е за НСП от 1 101 kWh, а е утвърден размер от 1 188 kWh. На това място съдът се е позовал на чл. 36, ал. 4 от Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация (Правилника), а именно, че когато комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието, а в случая по делото не са представени доказателства, че това нормативно изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение, също не се съдържат данни, които да обосновават както необходимостта от установяване на друг, различен от предложения в доклада размер на нетното специфично производство по т. 2.14, така и начина, по който Комисията го е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер е в по-висок от предложения и в този смисъл се явява по-благоприятен за лицата, тъй като води до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключва нито приложимостта на изискването на по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито може да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да вземе решение с такова съдържание.

Като краен извод от всичко изложено, Административен съд София - град е посочил, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в оспорената му част по т. 2.14 е немотивирано, което представлява неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Затова решението е отменено с оглед основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Изрично съдът е посочил, че не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон, поради което и не формира изводи в тази насока.

Така постановеното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена в срок, а освен това в нея са били направени възражения за нищожност, които впоследствие са приети за неоснователни. Безспорно жалбоподателят „Сънпалър” ЕООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаична централа с инсталирана мощност 62.04 kWp, находяща се в УПИ Х – 178, кв. 25 по плана на с. Д., община Е., обл. Ямбол, и фотоволтаична централа с инсталирана мощност 70.56 kWp, находяща се в УПИ V – 166, кв. 15 по плана на с. М., община Е., обл. Ямбол. Същият е сключил договори за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Б. Едяване” АД № 337/23.03.2012 г. и № 338/23.03.2012 г., по силата на които той произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от него електрическа енергия от възобновяемите източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда Г. Д, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Преференциалните цени, отнасящи се за изкупуване на електрическата енергия от фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW (в който диапазон попада и „Сънпалър” ЕООД), са определени с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР - по това време с това наименование), в частта му по т. 14. А с процесното обжалвано пред първоинстанционния съд Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР с това наименование съгласно Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), обн. в „Държавен вестник”, бр. 17 от 6 март 2015 г.), в частта му по т. 2.14, е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер на 1 188 kWh, при определената цена - 567.41 лв/MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW. При тези обективни факти, безспорно жалбоподателят е адресат на издаденото решение, което засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяемите източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер, който размер за пръв път се установява с това второ решение. Очевидно е, че жалбоподателят има правен интерес, жалбата е подадена от надлежно упълномощени двама адвокати, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Затова е била процесуално допустима за разглеждане по същество, което води до допустимост и на постановеното въз основа на нея съдебно решение. В контекста на изложеното, възражението в касационната жалба на КЕВР за недопустимост се явява неоснователно.

Съдебното решение е и правилно, защото съответства на материалния закон. Обективен факт е, че с § 16 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИДЗЕ (обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ), които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. А съгласно § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство, започнало с Доклад от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” и Дирекция „Правна”, с вх. № Е - Дк-246/30.07.2015 година. В този доклад се предлага на КЕВР да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в няколко решения, измежду които и относимото за случая Решение № Ц-18 от 20.06.2011 година, като предложението в доклада по отношение за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в горното решение да е в размер на 1 101 kWh, при определена цена – 567.41 лв./MWh, без ДДС (т. 2.14). На 31.07.2015 г. е проведено закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, на което е прието процесното Решение № СП-1 в няколко точки, от които процесната т. 2.14, с цитирано неколкократно вече по-горе съдържание.

Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди”. Именно това нетно специфично производство (НСП) не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и то след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на Решение № СП-1, в процесната обжалвана част по т. 2.14.

Настоящият състав напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения относно приложената по делото Справка № 1. Действително в този си вид – таблица на хартиен носител, отразено под нея, че е изготвено извлечение от финансов модел, с подписи на изготвилите извлечението служители, с посочена дата пет години след издаването на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и една година след издаването на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., не може да бъде никакъв „финансов модел”, който да служи за използване на отразените технически показатели и стойности на електроенергия в числов вид. Същото се отнася и за т. н. „електронен модел” на справка, за който не са налице реквизитите на документ – дата, подпис, за да се преценят двете форми на истинност – автентичност и вярност. Няма никакви данни тази „Справка - извлечение”, наречена от пълномощника на КЕВР „финансов модел”, да е съществувала към момента на вземане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. и на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., защото не е отразена в тях. Липсата на конкретика препятства проверката за правилното изчисление на НСП по формулата в дадената от закона легална дефиниция - § 1, т. 29 от ЗЕВИ.З и първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон и с целта на закона, които са основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а е отменил акта на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК – неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Правилно съдът е посочил, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответника – издател на оспорвания акт. С разпореждане от 20.05.2016 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по спора, а въпрос на преценка на самата страна е как и с какви доказателствени средства да докаже твърденията си.

На това място само за пълнота следва да бъде посочено, че допуснатото разминаване на стойностите в Доклада – „в размер на 1 101 kWh” и в самото Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. – „в размер на 1 188 kWh”, е още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че в горния смисъл е постановено вече решение № 9855 от 18.07.2018 г. на тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение по адм. дело № 5055/2018 година.

С оглед всичко изложено, обжалваното пред ВАС съдебно решение на Административен съд София - град не страда от твърдяните в касационната жалба пороци за недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК и за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, макар и да са своевременно поискани.

На ответника „Сънпалър” ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, които са договорени, внесени и доказани в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), и които според Договор от 11.08.2015 г. за правни услуги, фактура от 18.09.2017 г., преводно нареждане от 02.10.2017 г. и Списък по чл. 80 от ГПК, възлизат на 360 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4937 от 20.07.2017 г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 51 състав, постановено по адм. дело № 3247/2016 година.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., да заплати на „Сънпалър” ЕООД, гр. С., разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.