Производство по реда на Глава десета, Раздел I, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Б. Ф“ АД, с която е оспорена заповед № РД09-951 от 14.12.2017г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта е оспорена в частта, с която на оспорващата страна се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление УИН 22/691970/0108010 от 20.09.2017г. за държавна помощ по Глава четвърта „а“ от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) „помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, поради неспазване на установената форма – изискването предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващата страна заявява искане за отмяна на заповедта в обжалваната част и присъждане на сторените за производството разноски.

Ответникът – министъра на земеделието, храните и горите, представляван от юрк.. Г, излага доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на оспорването, поради което заявява искане жалбата, като недопустима да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно заявява искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Разглеждането на жалбата е процесуално допустимо по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че в оспорената заповед не е указано пред кой орган и какъв срок може да се оспори, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за оспорване се удължава с два месеца. Жалбата е подадена в този удължен срок. На следващо място оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт, като в приложение към заповедта административният орган се...