Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, със седалище в Марктхоф, [община], Р. А, чрез адв. Н.Н.-САК, трето-лице помагач в процеса, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2661/02.12. 2019 г., по в. т.д.№ 3780/2019 г., с което е потвърдено решение № 854 от 07. 05. 2019 г., по т. д.№ 2502/2018 г. за уважаване на предявения от постоянно пребиваващия в Р. Б турски гражданин У. Т. срещу „БИО ОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр.София конститутивен иск по чл. 74 ТЗ и са отменени решения на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2015 г., обективирани в т. 3 и т. 4 протокола на същото за освобождаване ищеца като управител на ЮЛ - търговец и избиране на Сам Л. Черниц за управител.

С касационната жалба e въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основното несъгласие на касатора - трето лице помагач на ответника в процеса, е с извода на въззивния съд, че съдебното решение за отмяна на решението на ОС в ответното търговско дружество за неговото изключване действа занапред, независимо от конститутивното му действие, който счита за незаконосъобразен. Поддържа, че възприетото от СГС разрешение, споделено и от въззивната инстанция, според което решението на ОС на съдружниците в ООД поражда незабавно действие във вътрешните отношения, но отмяната му с влязъл в сила съдебен акт няма обратно действие във вътрешните отношения.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Има ли право съдружник в ООД да гласува по точките от дневния ред на Общото събрание на съдружниците, следващи точка, по която е взето решение за изключването му?“

За илюстрация на твърдяното противоречие е цитирана казуална практика на ВКС, обективирана в решения: № 744 от 14.12.2006 г., по т. д.№ 365/2006 г. на І т. о.; определения на ВКС: № 264 от 11.05.2018 г., по ч. т.д.№ 829/2018 г. на ІІ т. о. и № 239 от 28.02.2011 г., по ч. т.д.№ 113 / 2011 г. на ІІ т. о.

По отношение на същия материалноправен въпрос, при условията на евентуалност, се поддържа и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, аргументирано със значението му за защитата, която следва да бъде осигурена на незаконосъобразно изключения съдружник и която се обезсмисля при възприетото от въззивната инстанция разрешение.

В касационната жалба е инкорпорирано и особено искане за спиране на производството по делото, поради отправеното до председателя на ВКС предложение на тричленен състав на Търговска колегия за образуване на тълкувателно дело пред ОСТК на ВКС по процесуалноправния въпрос: “Допустим ли е иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключване на управителя, като съдружник? “ Касаторът счита, че с отговора на така поставения правен въпрос, косвено ще се даде разрешение и на формулирания от него правен въпрос, свързан с възможността изключеният съдружник да гласува по точките от дневния ред на същото ОСС, следващи изключването му.

Ответникът по касационната жалба У. Т. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни правни доводи за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност оспорва и основателността на въведените касационни основания.

Насрещната по касационната жалба страна „БИО ОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр.София, чрез особения си представител адв. М. З.- САК, възразява по основателността на касационната жалба, поради отсъствие на пороци на обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.03.2015 г. е проведено редовно свиканото, по искане на съдружника „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, Общо събрание на съдружниците на „БИО ОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. София, на което са присъствали и двамата съдружници - У. Т. и „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, с дялове, възлизащи съответно на 35 % и на 65%. За безспорно е счетено още, че в съгласие с надлежно оповестения дневен ред за процесното ОС съдружниците е прието решението по т. 1, което обективирано в съставения от ОСС протокол, е за изключване на съдружника „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ - гласувано със 105 дяла „за“ от общо 300 дяла и решенията, материализирани в т. 3 и т. 4 от протокола на ОС - за освобождаване на управителя на дружеството - У. Т. и за назначаването на нов, които са гласувани със 195 дяла от общо 300 дяла. Подлагайки на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, предвид въведените с въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, решаващият състав на Софийски апелативен съд е споделил като основан на закона извода на СГС, че с оглед незабавното действие, което решението за изключване на съдружник поражда във вътрешните отношения в дружеството, правно и структурно обособено в ООД, то от момента на изключването му членственото правоотношение на „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, трето лице помагач в процеса, с ответника се прекратява и от същия този момент изключеният съдружник загубва, както качеството си на такъв, така и правото на глас в Общото събрание.

Поради това и оспорваните от ищеца решения по т. 3 и т. 4 от дневния ред, които обективирани в съставения от Общото събрание на съдружниците протокол и взети с гласа на „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явяват в противоречие с повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор и са незаконосъобразни. Изложени са съображения, че след изключването на настоящия касатор, като съдружник, по арг. от чл. 137, ал. 3, пр. 3 ТЗ, надлежно упражнено е само правото на глас на съдружника Т., който е гласувал против предложените решения със притежаваните от него 105 дружествени дяла, поради което към релевантния за спора момент не е налице формирана воля на ЮЛ -ответник за освобождаване на управителя му и за назначаване на новия управител. Позовавайки се на конститутивното действие, което влязлото в сила решение на СГС от 02.11.2015 г., по т. д. №1978/2015 г. за отмяна на решението от процесното Общо събрание на съдружниците за изключването на „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ ГмбХ, като съдружник, поражда занапред и на задължителните постановки в т. 3 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, въззивната инстанция е отрекла същото да е правно релевантно за изхода на конкретния правен спор, независимо от постановяването му преди първоинстанционния съдебен акт по настоящето дело.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Според задължителните разяснения в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, с която се аргументира достъпа до касационен контрол и формулирането на който е в изключителна тежест на касатора, е този, който включен в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос - основна предпоставка по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая поставеният от касатора материалноправен въпрос отговаря на посочените критерии –включен е в предмета на делото и е от значение за неговия изход, поради което обосновава общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Неосъществени са поддържаните при условията на евентуалност допълнителни процесуални предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според трайно непротиворечива съдебна практика, която настоящият съдебен състав безусловно споделя и израз на която са и цитираните от въззивния съд съдебни актове: № 690 от 03. 12.2008 г., по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о.; № 135 от 09.11.2009г., по т. д. № 184/2009 г. на І т. о.; № 39 от 15.04.2011г., по т. д.№ 526/2010г., на І т. о.; № 90 от 11. 09.2009г., по т. д.№ 439/2008 г.; № 100 от 04.06.2010 г., по т. д.№ 799/2009 г.,; № 86 от 01.09.2017 г., по т. д.№ 1068/2016 г. на ІІ т. о.; № 251 от 06.03.2018 г., по т. д.№ 593/2017 г. на ІІ т. о. и мн. други във вътрешните отношения между съдружниците в ООД и органите на дружеството решението за изключване на съдружник действа веднага и това му незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, не е в зависимост от вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ.Стелно в сочената хипотеза, според последователната практика на ВКС, конститутивният ефект на вписването, предвиден в чл. 140, ал. 4 ТЗ, се проявява само спрямо третите за търговското дружество лица.

От обстоятелството, че след вземане на решение за изключване на определен съдружник, същият загубва това си качество, следва, че той няма право да гласува и относно последващите решения на Общото събрание, поради незабавното действие, което е произвело решението за изключването му спрямо съдружниците и органите на съответното дружество с ограничена отговорност.

В същия см. са и цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК.

Определенията по чл. 288 ГПК, според т. 2 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се включват в съдебната практика по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК,поради което не следва да се обсъждат.

Що се касае до различно възприетото разрешение в приложеното към касационната жалба решение № 744 от 14.12.2006 г., по т. д.№ 365 / 2006 г. на І т. о., необходимо е да се посочи, че то също не илюстрира противоречие по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид последвалата го трайно непротиворечива практика на ВКС в обратен смисъл.

Следователно дори към датата на постановяването му – 14.12.2006 г. да е съществувало противоречие в съдебната практика, към релевантния за спора момент твърдяното противоречие е отдавна преодоляно.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че с формираната последователна казуална практика на ВКС е даден категоричен отговор на поставения от касатора правен въпрос и с нея решаващият състав на Софийски апелативен съд се е съобразил изцяло.

Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на вече даденото тълкуване, поради настъпило изменение в обществените условия и законодателство, при които е била създадена, а за развитие на правото, когато приложимата правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и се налага корективното й тълкуване, за да се осигури еднаквото й прилагане от съдилищата. В случая касаторът не само не изтъква доводи в подобен смисъл, но самото наличие на трайно непротиворечива практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, която е обективирана в горепосочените съдебни решения по чл. 290 ГПК и по отношение на която не е доказано да е налице необходимост от промяна или осъвременяване, изключва приложимостта на визирания допълнителен критерий за селекция. Въпросът за евентуалните вреди, които биха настъпили за касатора в резултат на неправомерни действие на органи на дружеството –ответник, вкл. на съдружника – ищец, като управител, не са предмет на настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждан, нито сам по себе си същият би могъл да обоснове необходимост от промяна на формираната съдебна практика, относима в същността си към приложението на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ.

Неоснователно е и искането за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 292 ГПК. В случая въпросът за допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ не е бил спорен между страните по делото и няма обуславящ характер по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделено е, че е поставен за евентуално разрешаване от ОСГТК на ВКС в различна от разгледаната от Софийски апелативен съд хипотеза.

С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 500 лв. - реално внесена по сметка на ВКС за възнаграждение на назначения особен представител – адв. М. З.- САК, съобразено с чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. на ВАС.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2661/02.12. 2019 г., по в. т.д.№ 3780/2019 г.

ОСЪЖДА „БИО ОЙЛ ЕКУИТИ“ГмбХ, със седалище в Марктхоф, [община], Р. А да заплати на У. Т., гражданин на Р. Т сумата 500 лв.( петстотин лева), представляваща разноски за назначения особения представител адв.М.З. – САК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: