Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 217 от 24.03.2021 г. по касационната жалба на Н. Б. Н. след спиране и възобновяване на делото е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 468 /26.02.2018 г. по гр. д. № 5787 /2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4899 /05.07.2017 г. по гр. д. № 16375 /2015 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу „Банка Д.“ ЕАД.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?

Този въпрос е разрешен с тълкувателно решение № 3 /17.03.2021 г. по т. д. № 3 /2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че: Може да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката.

В мотивите на тълкувателното решение е разяснено какъв е фактическият състав на вписването, какво е действието на вписването, подновяването и новото вписване на ипотеката и какви са последиците от тях.

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, каквито са съдилищата, поради което по въпроса не следва да бъдат излагани отделни мотиви от настоящия съдебен състав.

Ответникът по жалбата „Банка Д.“ ЕАД я оспорва като неоснователна.

По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК:

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил недвижим имот – апартамент, върху който е била вписана законна ипотека в полза на ответника Банка „Д.“ ЕАД, който с молба от г., вписана в имотния регистър с вх. рег. № / г., том, акт №, е поискал подновяване на вписаната на г. законна ипотека. Видно от представен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот от 07.10.2014 г., ищецът се е задължил да прехвърли собствеността, като най-късно до 26.01.2015 г., както и да уведоми купувача за нотариуса и точния час и да му представи, съгласно чл. 9 от договора, всички документи, установяващи правото му на собственост, включително и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, от което да е видно, че имотът не е обременен с тежести, обезпечения или ограничени вещни права на трети лица. Съгласно чл. 13 от предварителния договор при деклариране на неверни данни и/или неизпълнение на договорените задължения на продавача, включително, ако това доведе до невъзможност за сключване на окончателен договор в нотариална форма за прехвърляне на имота, купувачът има право да развали предварителния договор, а ищецът се задължава да му върне получения по предварителния договор задатък в двоен размер. Съгласно приложената по делото разписка е видно, че на 07.10.2014 г. купувачът е предал на продавача сумата от 7 500 евро задатък. С уведомление от 27.01.2015 г. купувачът е развалил предварителния договор от 07.10.2014 г. с ищеца, тъй като е вписано подновяване /новиране на законна ипотека и продавачът не е изпълнил задължението си да му посочи нотариус и час за сключване на окончателния договор, като е поискано връщането на платеното по делото капаро от 7 500 евро, в двоен размер. С нотариална покана от 10.02.2015 г., ищецът е поканил ответника да му заплати сумата 15 000 евро имуществени вреди и сумата от 15 000 евро неимуществени вреди, които са му били причинени в резултат от погрешно вписаното подновяване на законна ипотека.

Въззивният съд е приел, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че служител на ответника при или по повод на възложената му работа, е осъществил противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпили вреди, като вината на извършителя се предполага. Прието е, че в случая не са налице всички елементи на фактическия състав на иска по чл. 49 ЗЗД - липсва най-малко причинно-следствената връзка между действията на съответния служител на банката по подновяване на ипотеката и вредите, сочени от ищеца. Няма спор, че първоначално вписаната ипотека е била заличена надлежно в Агенция по вписванията въз основа на писмена молба от ответника – кредитор от 02.10.2014 г. Изложени са съображения, че всяко вписване, както и заличаването на ипотеката има оповестително действие, като след заличаване, ипотеката не може да бъде противопоставена на трети лица и със заличаването ипотеката губи и реда си. Следователно, подновяване на заличена ипотека няма как да се осъществи, дори и да е налице подобно вписано обстоятелство в имотния регистър, както се е случило в процесния казус напълно непонятно. De jure е била налице липса на тежести върху имота, макар и de facto да е имало отразяване на подновена ипотека в удостоверението за вещни тежести. Предвид изложеното, съдът е приел, че ищецът е могъл да изпълни ангажиментите си към купувача и да му прехвърли имота (свободен от тежести и права в полза на трети лица), респективно да откаже да заплаща неустойки по разваления предварителен договор при така изложените факти.

По основателността на касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че е неправилен изводът на въззивния съд, че Н. Б. Н. не е доказал, че служител при ответника „Банка Д.“ е осъществил противоправно поведение при или по повод на възложената му работа, което е в причинна връзка с настъпилите вреди.

С мотивите към ТР 3 /2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което е даден отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е разяснено как се учредява ипотеката: чрез сложен фактически състав, елемент от който е вписването - чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Вписването има конститутивно действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката. Същевременно вписването има оповестително-защитно действие.

В случая по делото е установено, че служител на „Банка Д.“ е поискал подновяване на ипотеката върху процесния имот с молба от 24.10.2014 г., след като първоначално вписаната ипотека в Агенция по вписванията е била заличена по негово искане (въз основа на писмена молба от ответника – кредитор от 02.10.2014 г.) и преди да изтече 10-тодишния срок от първоначалното и вписване и че подновяването е извършено в последния ден на 10-годишния срок.

С оглед на приетото в мотивите на тълкувателното решение, настоящият съдебен състав приема извода, че ипотеката е подновена по искане на служител на ответника по иска „Банка Д.“ след отпадането на основанието за първоначалното и вписване (след погасяване на паричното задължение, което е обезпечавала). Искането за подновяването на ипотеката, която представлява тежест за имота, е без правно основание, поради което е противоправно. Подновяването на ипотеката е последица от искането за подновяване. Обстоятелството, че искането от служителя на ответника е един от елементите на сложния фактически състав от подновяването на ипотеката, а самото подновяването е извършено от съдия по вписванията, който е следвало да постанови отказ, не освобождава ответника от отговорност, тъй като отговорността съгласно правилото на чл. 53 ЗЗД е солидарна, а съгласно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът (увреденото лице) може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.

По делото е установено и че ответникът е поискал заличаване на подновената ипотека, но то е било извършено след изтичане на срока, установен в предварителния договор, за сключването на окончателния договор и след развалянето на предварителния договор, поради което това действие не е могло да доведе до освобождаването на ищеца от задължението да заплати на купувача по предварителния договор уговореното в този договор обезщетение за несключването му.

С оглед приетото в мотивите на цитираното ТР № 3 /2018 г., че вписването има конститутивно действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката и същевременно вписването има оповестително-защитно действие, настоящият състав намира за основателен и довода на жалбоподателя, че е неправилен изводът на въззивния съд, че подновяване на заличена ипотека няма как да се осъществи, дори и да е налице подобно вписано обстоятелство в имотния регистър. Ипотеката е подновена. А след подновяването на ипотеката, ипотекарният кредитор е разполагал с възможността да насочи принудително изпълнение върху имота.

Настоящият състав намира за основателен и довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд за неоснователност на иска поради това, че ищецът е могъл да изпълни ангажиментите си към купувача и да му прехвърли имота свободен от тежести и права в полза на трети лица, респективно да откаже да заплаща неустойки по разваления предварителен договор при така изложените факти.

Изводът е неправилен поради това, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, което е констатирал – че с изявление от 27.01.2015 г. купувачът по предварителния договор го е развалил, като е упражнил правото си по чл. 13 от договора поради неизпълнение на задължение от страна на продавача (Н. Б. Н.), след което е отпаднало задължението на купувача за сключване на окончателен договор, а за продавача (Н. Н.) е възникнало задължение по чл. 13 от същия договор да върне на купувача получения по предварителния договор задатък в двоен размер.

При това положение отказът от страна на продавача (Н. Н.) да изпълни задължението си по чл. 13 от същия договор да върне на купувача получения по предварителния договор задатък в двоен размер, би довел до осъждането му за това, заедно с лихви и разноски.

Като последица от приетото е основателен доводът, че развалянето на предварителния договор от купувача по него е последица от подновяването на ипотеката, което е последица от неправомерното искане на служите на „Банка Д.“ (без да са били налице основанията за това), поради което и последиците за Н. Н. от развалянето на договора са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника.

От изложеното дотук следва извод, че обсъдените изводи на въззивния съд са формирани при неправилно приложение на материалния закон – на правилата за подновяване на ипотека и за фактическия състав на непозволеното увреждане. Тези изводи са се отразили на правилността на въззивното решение, поради което касационната жалба е основателна.

Съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването, нито повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

По същество:

По исковете за имуществени вреди и изтекли лихви:

Настоящата инстанция прие извода, че установените по делото действия на служител на ответника за подновяване на законната ипотека без основания за това, след като ипотеката е била заличена по искане на банката поради погасяване изцяло на задълженията по кредита, който е бил обезпечен с ипотека, са противоправни.

Както е установил и въззивният съд, искането за подновяване и подновяването са извършени на 24.10.2014 г. и на 29.10.2014 г. след сключването от Н. Б. Н. на предварителен договор на 07.10.2014 г. с обсъдените от въззивния съд уговорки и след получаване от Н. Н. на задатък в размер на 7 500 евро в деня на сключването на предварителния договор (07.10.2014 г.). Молбата-съгласие на „Банка Д.“ за заличаване на подновената законна ипотека е подадена в службата по вписванията на 05.02.2015 г. след развалянето на предварителния договор от купувача по него на 27.01.2015 г. (след изтичането на срока за сключване на окончателен договор) поради виновно неизпълнение от продавача на задължението му да го предложи за продажба свободен от ипотеки (поради подновената ипотека върху имота) и след връщането на задатъка в двоен размер. С развалянето е предявена покана за доброволно плащане по силата на договора на двойния размер на заплатения от купувача задатък – 15 000 евро или левовата му равностойност. Представен е платежен документ от 29.01.2015 г. за плащането по банков път от продавача на купувача по предварителния договор (за заверка на сметката на купувача) на сумата 29 337.45 лева (левовата равностойност на 15 000 евро по фиксирания курс 1.95583 лева за евро).

Настоящият съдебен състав приема, че от тези установени по делото факти следва извод за наличието на причинната връзка между противоправните действия на служител на ответника и претърпяната от ищеца вреда – връщането на получения задатък в двоен размер в изпълнение на задължение по договора. С това основателността на иска е доказана и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сумата е платена в лева и искът следва да бъде уважен в лева.

Основателен е и искът за изтекли лихви върху главницата 14 668.72 лева за периода от 30.01.2015 г. до датата на исковата молба – 17.12.2015 г. в размер на 1 301.80 лева, който е по-малък от изчисления с компютърна програма (калкулатор) за изтекли лихви размер 1 314.04 лева.

По иска за неимуществени вреди:

С представените по делото медицински документи и свидетелски показания на свидетеля С. С. Б. (л. 87), адвокат в адвокатската кантора, на която ищецът е управляващ съдружник, са доказани и твърдените от ищеца неимуществени вреди – преживените от него притеснения и други субективни отрицателни преживявания и влошаване на здравословното му състояние (повишаване на кръвното му налягане), причинени от това, че доброто му име като адвокат и професионалист и престижът му в обществото е накърнен поради развалянето на предварителния договор по негова вина, което е било причинено от противоправните действия на служител на банката. Свидетелските показания са за непосредствени впечатления от конкретни факти и са последователни, поради което съдът ги кредитира. Настоящият състав намира, че размерът на обезщетението, определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, е 2 000 лева, за който искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, а за разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Жалбоподателят Н. Б. Н. претендира разноски за трите съдебни инстанции и е представил списък и доказателства за разноски в общ размер 6 682 лева. Ответникът по жалбата иска да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лева, на който жалбоподателят прави възражение за прекомерност. Настоящият състав, като взе предвид размерите на разгледаните по делото три иска и установената по делото фактическа и правна сложност, намира възражението за неоснователно. С оглед изхода от спора исканията са частично основателни – в съответствие с уважените, съответно с отхвърления размери на исковете – в размер на 3 675.10 лева за жалбоподателя и 149.85 лева за ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 3 525.25 лева по компенсация.

Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 468 /26.02.2018 г. по гр. д. № 5787 /2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4899 /05.07.2017 г. по гр. д. № 16375 /2015 г. на Софийския градски съд.

Вместо това постановява:

Осъжда „Банка Д.“ ЕАД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление, да заплати на Н. Б. Н. с ЕГН сумата 14 668.72 лева (четиринадесет хиляди, шестстотин шестдесет и осем лева и 72 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г., сумата 1 301.80 лева (хиляда триста и един лева и 80 ст.), представляваща изтекла лихва върху главницата 14 668.72 лева за периода от 30.01.2015 г. до 17.12.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г., както и сумата 3 525.25 лева (три хиляди петстотин двадесет и пет лева и 25 ст.) разноски за всички съдебни инстанции по компенсация.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.