О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60911

ГР. София, 22.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2425/21 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр. д. №396/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 5 000 лв. предявеният от А. К. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на Русенски окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима. Препис от въззивното решение, неправилно счетено от въззивния съд за необжалваемо – съгл. опр. по ч. гр. д. №151/21 г. от 27.04.21 г. на ВТАС, не е връчван на касатора. Неприложим е и чл. 315, ал. 2 ГПК, на който се позовава ответникът по жалба – производството по иска не се разглежда по реда на гл. 25 ГПК и въззивният съд не е посочил ден, в който ще обяви решението си, а е обявил, че „ще се произнесе с решение в срок до 21.09.20 г.”.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., р.ІІ и ТР №3/2005 г., т. 3 и 11 и ТР №1/2001...