Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Полимикс 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Р., ж. к. „Възраждане“, ул. „А. В” № 38, бл. „Мизия“, вх. Б, ет. 2, ап. 3, подадена чрез пълномощника му адв. В.М, с пълномощно на л. 22 за всички инстанции, против решение № 561/16.03.2018 г. на Административен съд– Варна, постановено по адм. д. № 3189/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р – 03000316000009-091-001/22.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 389/14.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 228.21 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на Варненския административен съд и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Е, в представени по делото писмени бележки и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 456.42 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока...