Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба НАП София срещу решение № 383/02.03.2018г. постановено по ад. дело № 3302/2017г. от Административен съд – Бургас, с което е осъдена НАП София да заплати на „Р. П“ ЕООД сума в размер на 4 442лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата
Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска цялостната му отмяната, както и произнасяне по същество с отхвърляне на предявената от ищеца в първоинстанционното производство искова претенция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба – „Р. П“ ЕООД, в представен по делото отговор на жалбата, счита същата за неоснователна, а постановеното решение на Административен съд - Бургас, като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно, и е изцяло съобразено с ТР № 1/15.03.2017г., на ВАС по т. д. № 2/2016г.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С посоченото решение на Административен съд - Бургас в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е уважил предявеният от „Р. П“ ЕООД иск за причинени вреди, срещу Национална агенция по приходите София, в която предявената претенция е за сумата от 4 442лв., представляваща имуществена вреда - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 236/22.02.2017г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП Бургас. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство на ЗОДОВ. Приел е също, че липсата на специален ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН не означава, че такива са недължими, тъй като имуществото на увреденото лице е намаляло единствено по причина от необходимостта от съдебна защита против неправомерно издаденото наказателно постановление. Направил е извод, че искът по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателното постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, поради което и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по реда на ЗОДОВ. Приел е че обезщетението не следва да се определи по реда на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ тъй като не е налице съпричиняване на вредата при ангажиране на адвокатска защита.
Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон.
По делото не е имало спор за фактите и те са следните : С наказателно постановление № 236/22.02.2017г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП Бургас, касационния ответник по делото е санкциониран с глоба в размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 176в ал. 1 т. 1 от ЗДДС. „Р. П“ ЕООД е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 1882/2017г., по описа на Районен съд – Бургас. С Решение № 996/14.06.2017г., Районен съд Бургас е отменил процесното НП.Пстанционното решение е било потвърдено с решение № 1884/10.11.2017г., постановено по КНАХД № 1964/2017г., по описа на Административен съд Бургас. За защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление, търговеца е ангажирал адвокат, като по силата на приложените по образуваните дела 2бр. пълномощни и договори за правна защита и съдействие № 89/22.05.2017г. и № 88/16.10.2017г. е заплатил сумата от 4 442лева.
Наведеният довод в касационната жалба че отмененото НП не е административен акт и не попада в приложното поле на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при/или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Правилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на съда, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, търговецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че касационният ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на търговецът, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Довода в касационната жалба, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
С ТП 2/2015г. на ВКС и ВАС се задължават адм. съдилища да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, което е сторено в процесния случай, като искът правилно е приет като доказан по изложените по-горе съображения.
Не се споделя и довода на касаторът че са налице предпоставките на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ касаещ т. нар. съпричиняване на вредата тъй като такова действие не е извършвано от ответникът. Налице е отменено НП и основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. При това положение не е налице съпричиняване на вредата поради липса на недобросъвестност у търговеца, касаеща именно издаденото и отменено по съдебен ред НП.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касационния ответник следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 410.00 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2018 г.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383/02.03.2018г., постановено по адм. дело № 3302/2017г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на „Р. П“ ЕООД Бургас, представлявано от С.Д сумата от 410.00лв. /четиристотин и десет/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.