Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.А, действаща като ЕТ“И. –И.А“, чрез адв.. А, против Решение № 95/16.01.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 658/2017 г., с което отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009977-091-001 от 18.08.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 786/19.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009977-091-001 от 18.08.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 786/19.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с която на И.А, в качеството на ЕТ „И. –И.А“, в частта, в която за м. април 2015г. по ВОП е отказан данъчен кредит в размер на 18 042, 92лв. и лихва в...