Производството по делото е образувано по искане по чл. 270, ал. 2 от ГПК от процесуалния предствител на Дирекция"ОУИ" Варна - М. К..

Поддържа се направеното искане на соченото основание, което било приложимо съгласно §2 от ДР на ДОПК.

Искането се свежда до обявяване нищожност на решение №12984/28.11.2008г.,постановено по адм. д.№7222/208г. от тричленен състав на първо отделение на ВАС.Същото било нищожно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

С допълнителна молба, във връзка с дадени укзания от съда е направено уточнение, че искането е за отмяна на соченото за нищожно решение на основание чл. 239, т. 4 от АПК и алтернативно отново се поддържа искане за обявяване на нищожно същото решение.

Според молителя соченото решение на тричленния състав било в противоречие с влязло в сила определение №11471/2002г. по адм. д.№8589/2002г. на ВАС,с което на Й. А. е отказано възстановяване на срока по обжалване на ДРА №49/2001г. по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Ответникът по молбата да отмяна я оспорва

Макар да е направил алтернативно искане за прогласяване на нищожност, молителят не го е поддържал в хода на производството нито е изложил съображения в подкрепа на същото.

Независимо от това подобно искане в административното производство е недопустимо

Съгласно чл. 131 АПК и чл. 10, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) производството по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно. От данните по делото е видно, че инстанционният контрол е приключен.Претенцията за прогласяване нищожността на соченото в искането решение е недопустима в админиистративното производство.Същата може да бъде предявена по реда на чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).,която се раглежда в исково производство.Във връзка с това, макар и да липсва изрично волеизявление за поддържаната нищожност,ВАС ще следва да остави молбата за това като процесуално недопустима без разглеждане.

Искането за отмяна на влязлото в сила решение на соченото основание - чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и молбата за това следва да се отхвърли.

Основание за отмяна на влязло в сила решение съгласно чл. 239, т. 4 от АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото оснвание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

В случая сочената хипотеза не е налице.С влязлото в сила решение №12984/28.11.2008г.,постановно по адм. д.№ №7222 от тричленен състав на ВАС,чиято отмяна се иска, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 2221ал. 2 от АПК се ОТМЕНЯ

решение № 578/16.04.2008г., постановено по адм. дело № 511/2008г. по описа на Административен съд гр. В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

акт за прихващане или възстановяване №1515/13.12.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 986/31.01.2008г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. В. и ВРЪЩА

преписката на ТД на НАП гр. С. за прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. ДОПК на сумата от 16000 лв. по искане вх. № К.16799/30.11.2007г., подадено от Й. Д. А. от с. О., област С.ка.

Влязлото в сила определение, на което се твърди, че противоречи, е №11471/2002г.,постановено по друго адм. д.№8569/2002г. на Върховен административен съд по частна жалба срещу определение, постановено по друго административно дело№903/ 2001г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение на РДД,с което е потвърдено ДРА №49/2001г. на ТЗЗ Силистра на жалбоподателя Й. Д. А..С това определеине е отменено определението по адм. д.№903/2001г. и вместо него отхвърлена молбата на Й. Д. А. за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на ДРА №9/02.03.2001г.

Преди всичко следва да се посочи, че решенията и определенията, с които се произнася съдът при разглеждане на едно дело са съдебни актове с различна правна природа, първите от които имат за предмет съществото на спора, вторите - извършваните от съда процесуални действия при разглеждане на делото.По своята същност, съдържание и правни последици двата съдебни акта са различни и не съвместими, за да се съпоставят настъпилите в резултат от постановяването им последици.В тази връзка е недопустимо съпоствянето на решение с определение, което в случая се прави в молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК и да се твърди противоречие на първото с второто .Самата редакция на сочения текст е категорична"влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска".Не е без значение и факта, че решението е постановено по съществото на спора, а определението е постановено в частно производство, относно извършени процесуални действи по възстановяване на пропуснат срок за обжалване..

Изложените съображения са достатъчни, за да мотивират правен извод за липса на отменителни основания по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК,поради което подадената на това осонвание молба за отмяна следва да се отхвърли.

Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК,Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на пъ рва колегия РЕШИ:

О. Б. Р. като процесуално недопустимо искането по чл. 270, ал. 2 от ГПК от процесуалния предствител на Дирекция"ОУИ" Варна - М. К. за прогласяване нищожност на решение №12984/28.11.2008г.,постановено по адм. д.№7222/208г. от тричленен състав на първо отделение на ВАС.

ОТХВЪРЛЯ молба за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на Дирекция"ОУИ" Варна на влязло в сила решение №12984/28.11.2008г.,постановено по адм. д.№7222/208г. от тричленен състав на първо отделение на ВАС. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ц. С./п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ Г. Г.

Ц.С.