Образувано е по касационната жалба на А. Б. Д. против решение по адм. д.№ 3180/2007 г. по описа на АС София - град. Иска отмяна на решението с оплакване за незаконосъобразност. Размерът на признатото й обезщетение е несправедливо занижен, поради което е ощетена. Налице е огромна разлика в двата варианта на оценката, извършени от вещото лице. В съдебно заседание навежда ново касационно основание - необоснованост.

Ответната страна областният управител област С. оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Във втората фаза на производство по ЗОСОИ, областният управител е определил на касаторката със заповед № РД-23-048/ 9.07.2007 г. оценка на признатото й право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи за одържавен недвижим имот в гр. С. в размер на 76 592, 80 лв., въз основа на оценка изготвена от експерт оценител по ЗОСОИ. От така определената оценка е останала недоволна касаторката, която е сезирала първоинстанционния съд. С обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила за изясняване на относимите за размера на обезщетението обстоятелства, и при правилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 1, б."б" и чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. В съдебното производство е допуснато изслушване на съдебен експерт, който е дал заключение в смисъл, че към момента на влизане на ЗОСОИ в сила обезщетението е в размер на 76 552, 00 лв., а към момента на издаване на заповедта- 9.07.2007 г. обезщетението следва да е в размер от 165 000 лв.

Решението е правилно и следва да се остави в сила. В съответствие с доказателствата по делото и съобразно с материалноправната норма на чл. 4 , ал. 3, т. 1, б."б" от ЗОСОИ е прието, че размерът на обезщетението с жилищни компенсаторни записи се определя по действителните пазарни цени към момента на влизане на ЗОСОИ в сила. Законодателят е посочил конкретно към кой момент следва да се извършва оценка на отчуждения имот, като промените, които са настъпили в пазарните цени за недвижими имоти за изтеклия след това период от време, са ирелевантни за законосъобразността на обезщетението. Като е приел, че оценката на обезщетението отговаря на законовите изисквания, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 31.10.2007 г. по адм. д.№ 3180/ 2007 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.