Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Б.д против решение № 534/08.10.2009 г., постановено по адм. дело № 626/2009 г. от Административен съд - Благоевград.

Поддържа се, че съдът е постановил своето решение при непълнота на доказателства, и е направил необосновани, с оглед събраните доказателствата, изводи по отношение срока на репресията.

Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения:

Предмета на съдебен контрол пред административния съд е била заповед № ОА-1076/01.07.2009 г. на областния управител на област Б.д, с която е уважено искането на Р. Г. за право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, в качеството и на правоимащо лице - наследник на репресираният К. Д. А. и е определен подлежащия на изплащане размер на обезщетението - 272 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон, като административния орган не е доказал основателността на своето твърдение относно срока на процесната репресия - чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ респ. ответника е установил такъв обхващащ периода 14.10.1954 г. до 09.08.1954 г. Съдът е приел за установено, че общия размер на репресията е 57 месеца и 25 дни и тъй като няма спор относно факта на изплатено през 1993 година обезщетение в размер на 25000, на същото основание, то съдът е направил собствени изчисления относно сега дължимия размер на обезщетението за разликата в периодите. Воден от горното, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е изменил оспорваната заповед, в частта относно размера на признатото обезщетение, като...