Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.В, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адв.. П, против решение № 59 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 123 по описа за 2018 г. на Административен съд - В. Т, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-04000717001934-091-001/06.11.2017 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04000717193672-003-001/13.11.2017 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - В. Т, потвърден в обжалваната част с решение № 15/22.01.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - В. Т при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на процесните доставки на стоки и материали, за които е отказано право на данъчен кредит, съответно не е признат отчетения по тях разход с аргумент за липса на документална обоснованост, поради което неправилно съдът е потвърдил определените допълнителни задължения за ДДС и ЗДДФЛ, и начислените лихви в резултат на тези констатации. Намира за неправилни и изводите на съда, че не са изтекли давностни срокове по чл. 171 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗДДС за м. 12.2011 г., както и неправилно е потвърдил констатациите на органите по приходите за наличие на основания за определяне на задължения по ЗДДФЛ във връзка с дадени/върнати заеми. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт в обжалваните части.
Ответникът по касация – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - В. Т при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като...