Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена чрез пълномощника Р.К (служител с юридическо образование), срещу решение № 29 от 03.01.2019 г., постановено по административно дело № 5105/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е: 1) отменена писмена покана № 29-02-54/10.04.2018 г. на директора на СЗОК по жалба на „А. С. К МБАЛ Токуда“ ЕАД – София; 2) осъдена СЗОК да заплати на „А. С. К МБАЛ Токуда“ ЕАД – София сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено.
Ответникът по касация – „А. С. К Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК 175077093, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
С процесната писмена покана от 10.04.2018 г., предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, директорът на СЗОК на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), е задължил „А. С. К Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД – изпълнител на болнична медицинска помощ по договори с НЗОК от 12.05.2017 г., да възстанови неоснователно получени суми в общ размер 5170.00 лв. за медицински дейности по КП (клинична пътека) № 240 по 11 истории на заболяване (ИЗ) на 11 ЗОЛ (здравноосигурени лица) по 11 клинични случая. В осем от случаите медицинската помощ на пациентите е оказвана от лекари-специализанти, който не са вписани в списъка на специалистите, оказващи болнична помощ по тази КП, а в другите три случая решението на онкологичния комитет по химиотерапия е подписан от лекар в отпуск.
За да уважи сезиралата го жалба от лечебното заведение срещу оспорения пред него административен акт, Административен съд – София-град е приел, че във всички констатирани случаи при проверката на изпълнителя на медицинска помощ се касае за нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., поради което е следвало първо да се издаде наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкция, и едва след влизането им в сила да се отправи покана за възстановяване на сумите. Съдът е приел, че следва да отмени поканата като издадена на неотносимо правно основание (по чл. 76а вместо по чл. 76б от ЗЗО).
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснати от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до материална незаконосъобразност на крайния му правен извод. Решението е постановено в нарушение на чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ). Крайният извод в проверявания съдебен акт, че писмената покана е следвало да се издаде по реда на чл. 76б от ЗЗО (понеже са констатирани нарушения), а не по реда на чл. 76а от ЗЗО, не се споделя от касационната инстанция.
За резултатите от извършената проверка на лечебното заведение са били съставени протокол № РД-18-1139-1 от 31.08.2017 г. по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, който е бил оспорен пред арбитражна комисия, и протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № РД-18-1139-2 от 04.09.2017 г. по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, срещу който от проверявания изпълнител на медицинска помощ е било подадено възражение до директора на СЗОК. Възражението е било разгледано от постоянно действаща комисия, създадена със заповед № РД-09-183/01.12.2017 г. на директора на СЗОК. Със становище № 3/29.01.2018 г. комисията е счела възражението на изпълнителя на болнична медицинска помощ за неоснователно и е предложила на директора на СЗОК да не го приема.
При извършената проверка от контролния орган не са констатирани административни нарушения, за които да е съставен акт за установяването им, чрез който административният орган да е надлежно сезиран за образувано административнонаказателно производство, за да приложи реда и процедурата по чл. 76б от ЗЗО. Поканата възпроизвежда констатациите от протокола за неоснователно получени суми от 04.09.2017 г. (съставен съгласно чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО), а не констатациите в протокол от 31.08.2017 г., както е приел съдът. В протокола от 04.09.2017 г. не се твърди нарушаване на правни норми, водещи до ангажирането на друг вид отговорност, а се описва установената при проверката фактическа обстановка и е формиран извод, че не е спазен диагностично-лечебният алгоритъм по КП № 240, поради което отчетената дейност не следва да бъде закупувана от НЗОК, респ. СЗОК. Изрично в протокола за неоснователно получени суми е посочено правното основание по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на неоснователно получени суми от изпълнителя на медицинска помощ. Издалият поканата директор на СЗОК е посочил същото правно основание и не е квалифицирал допуснатите пропуски от изпълнителя на медицинска помощ като административно нарушение. Оспорената писмена покана е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която разпоредба в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, е длъжен да възстанови сумите. Вмененото с процесната покана задължение за възстановяване на неоснователно получени суми не може да се приравни на налагане на санкции за извършено административно нарушение. В случай, че не са открити такива нарушения при проверката, които да обусловят издаване на наказателно постановление или заповед за налагане на санкция, директорът на СЗОК не е длъжен да издава такива, а може до потърси връщане в бюджета на касата на неоснователно разходвани суми (съответно неоснователно получени от ИМП), което е и сторил.
Действително наличието на решение на арбитражна комисия, с което се потвърждават констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изложени в протокола по чл. 74, ал. 3, е абсолютна процесуалноправна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на санкции на основание чл. 76, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗО. В настоящия случай обаче обжалването е насочено не срещу заповед за прилагане на санкции, предвидени в договора между СЗОК и изпълнителя на болнична медицинска помощ, а срещу писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми от бюджета на НЗОК. Липсват данни за издадено наказателно постановление и/или на заповед за налагане на санкция като условие за издаване на писмена покана в хипотезата на чл. 76б от ЗЗО. Писмената покана е издадена на основание разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която изпълнителят е длъжен да възстанови получените без правно основание суми, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД. С чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО е предвидено контролните органи по чл. 72, ал. 2 да съставят протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. Административнопроизводствените правила по чл. 76а от ЗЗО, който е послужил като правно основание за издаване на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми, са спазени, поради което не е налице процесуалноправно основание за отмяна на акта без на практика да е разгледан спорът по същество.
В същият смисъл по сходен казус е решение № 9612/21.06.2019 г. по адм. дело № 399/2019 г. на ВАС, VІ отд.
Първоинстанционният съд е трябвало да изследва и обсъди посочените в процесната покана фактически и правни основания, обусловило нареденото с нея връщане на неоснователно получени суми, съобразно наличната по делото медицинска документация, дали съответстват на приложимите нормативни изисквания и изпълнен ли е диагностично-лечебният алгоритъм на КП № 240 в посочените 11 случая (т. е. да бъде установено дали действително съществува правнорелевантният факт - неспазен диагностично-лечебен алгоритъм). В този контекст се налага извод и за нарушаване на процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебния акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу обсъжданата писмена покана. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства.
При този изход на спора, макар и касационният ответник да е направил своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 29 от 03.01.2019 г., постановено по административно дело № 5105/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.