Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.А срещу решение № 1203 от 26.02.2018 г. по административно дело № 10685/2017 г. на Административен съд София-град(АССг), с което е отхвърлена жалбата ѝ против писмо № РД-44-88/31.08.2017 г. на Директора на Националния исторически музей. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което исканата от нея информация бъде предоставена в пълен обем – без заличаване на определени данни, като претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Национален исторически музей (НИМ) в представени писмено становище и молба от процесуален представител оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли присъждане на деловодни разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел.
Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице имащо правен интерес от оспорването му. Същото е и правилно.
От съдържанието на административната преписка се установява, че исканата от Ангелова обществена информация е предоставена от ответника, тъй като с обжалваното пред АССг решение е разпоредено предоставянето на оценителни протоколи № 18/06.11.1978 г. и № 21/27.11.1978 г. за изработени копия на движими културни ценности във вид на заверени извадки (препис - извлечения).
От представените доказателства се установява, че заличаването се отнася до имената на членовете на оценителната комисия, което се отнася до лични данни за тези лица, като липсват доказателства да е заличена друга информация. Личните данни са защитени съгласно предвиждането на закона, а освен това конкретните имена на лицата, съставили тези протоколи не са част от исканата информация, свързана с обществения живот и даващи възможност за съставяне на собствено мнение относно дейността на задължения субект.
Безспорно имената на физическите лица представляват лични данни, както по смисъла на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ), а също и по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), при което са изключени с цитираните разпоредби при прилагането на ЗДОИ.
Същите не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ - директорът на НИМ. Обстоятелството, че с изрична законова разпоредба е изключено приложението на ЗЗЛД при обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд води до извод единствено, че при архивиране на документите не следва да се заличават имената на физическите лица. Доколкото обаче процесната информация е искана и получена по реда на ЗДОИ, за нея приложимата разпоредба е тази на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ и при предоставянето на информация по този ред не са приложими правилата за архивиране на информацията. Процесната информация не е търсена и не е давана по специалния ред на ЗНАФ (ЗАКОН ЗА Н. А. Ф) (ЗНАФ), поради което правилата този закон за достъп до архивни документи са неприложими в настоящия случай.
Представените допълнително писмени доказателства не опровергават този извод.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на Национален исторически музей деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи хонорар за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203 от 26.02.2018 г., постановено по административно дело № 10685/2017 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА С.А с ЕГН [ЕГН] да заплати на Национален исторически музей деловодни разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева. Решението е окончателно.