Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Агро – 03“ ООД гр. В. дол, представлявано от Д.В, чрез адвокат М. Левон, срещу решение № 490/12.03.2019 г. по адм. д. № 1882/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу потвърдения с Решение № 593/27.10.2014 г. на директора на Дирекция „Местни данъци, такси и наказателни постановления“ при община В. дол Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107 ал. 3 ДОПК № 2919- 1/07.12.2017 г., в частта, относно определената на дружеството за 2016 г. и 2017 г. такса за битови отпадъци и за изтекли лихви в общ размер на 18 845, 76 лв., от които: 7 692, 76 лв. - такса за битови отпадъци за 2016 г. и 991, 43 лв. - начислена изтекла лихва; 9 890, 68 лв. - такса за битови отпадъци за 2017 г. и 270, 89 лв. - начислена изтекла лихва. С решението „Агро – 03“ ООД е осъдено да заплати на община В. дол юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 1095, 37 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С депозирана молба от 11.06.2019г., в изпълнение на разпореждане от 30.04.2019г. по т. 2, поддържа основно оплакване за неправилност на приетото от съда, че услугата действително е предоставяна (не е уточнено коя услуга) на територията, на която се намира обектът, собственост на дружеството, както и, че в решението липсват мотиви, защо не са кредитирани гласните доказателства на разпитаната свидетелка. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответната страна,...