Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Киуи“ ЕООД, чрез адв.. К, против решение № 1623/11.03.2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 3139/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22002216005723-091-001 от 28.08.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ София на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП с решение № 287/23.02.2018г.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и процесния РА, в условията на евентуалност моли делото да се върне на първоинстанционния съд за решаването му от друг състав и да му се присъдят направените разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-22002216005723-091-001 от 28.08.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ София на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП с решение № 287/23.02.2018г., с който са установени допълнително задължения по ЗДДС за периода от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г. в размер на 249 475.06 лева, в това число 194 569.10 лева, главница и лихви за забава общо в размер на 54905.96 лева
Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на процесния РА. Приел е, че е неотносимо към осъществяване на фактическия състав на нормата на чл. 15 от ЗДДС кой е платеца на оборудването, тъй като не винаги получателят на стока е и неин платец. Административният съд е счел, че от страна на „Киуи“ ЕООД не е проведено доказване на твърдените от него факти, а именно, че „НОВА ЛОДЖИКС“ е придобиваща страна в тристранната операция. Според съда по отношение на доставките на стоки от ASBISC ENTERPRISES PLC, Чехия към ревизираното дружество е налице ВОП след като ASBISC ENTERPRISES PLC са третирали продажбите като ВОД с нулева данъчна ставка и стоките са приети от представителя на ревизираното дружество Л.Б.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна.
Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ.
При разрешаването на спора АССГ е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на процесния РА. Както правилно е посочено в решението основният спор между страните е дали дружеството жалбоподател следва да се третира като получател на стоките, като твърдението на последното е, че не е собственик и платец на оборудването и не може да му бъде вменявано задължението за данъци в качеството му на придобиваща страна по тристранна операция.
Съгласно чл. 15 от ЗДДС, за да е налице тристранна операция следва да са изпълнени едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Видно от представените по делото доказателства, че ASBISC Romania SRL е издал фактура № 52500596 от 21.10.2014 г. на ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър. От своя страна ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър е префактурирал процесното оборудване на „Киуи“ ЕООД с фактура № 34223614 от 21.10.2014 г. Стоките са транспортирани директно от Румъния до България. Съгласно представеното ЧМР изпращач е ASBISC Romania SRL RO10656216, превозвач е TRANS CAPITOLIA и получател „Киуи“ ЕООД, като е посочено, че стоката е тръгнала от Румъния на 21.10.2014 г. и е получена от Л.Б - представител на „Киуи“ ЕООД, което се потвърждава от показанията му в съдебното производство, в гр. С. на 22.10.2014 г. В клетка 24 на ЧМР е положен печат на „Киуи“ ЕООД. Липсва спор по делото, че посредникът ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър не е регистриран за целите на ДДС в Румъния и България, факт с който се изпълнява изискването на чл. 15, т. 3 от ЗДДС. Неотносимо към фактическият състав на чл. 15 от ЗДДС е кой е платецът на стоката. Не е спорно по делото, че плащането на сума от 629 616, 00 щ. д., е извършено от NOVA LOGICS LTD, Сейшели, но видно от писмо на управителя на NOVA LOGICS LTD от 23.09.2014г., плащането е извършено от името на и за сметка на „Киуи“ ЕООД.
Правилно органите по приходите не са кредитирали допълнително представеното писмо от името на NOVA LOGICS LTD, в което се твърди, че предишният управител на дружеството погрешно е изпратил писмо, че плащането е извършено от името и за сметка на „Киуи“ ЕООД, като собственик на оборудването е NOVA LOGICS LTD, а ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър погрешно е издало фактура с получател „Киуи“ ЕООД. Липсват доказателства за търговски взаимоотношения между NOVA LOGICS LTD и ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър. Не е ангажирана фактура, издадена от ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър на NOVA LOGICS LTD, договор за продажба на стоки между двете дружества, поръчки и друга търговска кореспонденция. Освен горепосоченото писмо друга кореспонденция между NOVA LOGICS LTD и ASBISC ENTERPRISES PLC, Кипър не се установява да е имало.
Правилно органите по приходите не са кредитирали и писмото, с което NOVA LOGICS LTD е упълномощило „Киуи“ ЕООД да предаде оборудването на VERDINA LTD в центъра на „Телепоинт“ ООД. Няма данни за търговски взаимоотношения между NOVA LOGICS LTD и VERDINA LTD, но са налице доказателства за наличие на такива между ревизираното дружество и VERDINA LTD по договор за извършване на облачни услуги. Следва да се отбележи и че липсват приемо-предавателни протоколи за предаване на оборудването от „Киуи“ ЕООД на VERDINA LTD, в каквато насока е упълномощаването от NOVA LOGICS LTD. Приемаща страна по протоколите, не е VERDINA LTD, а „Телепоинт“ ООД. Не е без значение и факта, че в протоколите лицето Л.Б е посочено като представител на VERDINA LTD (KIUI), докато при извършена насрещна проверка на лицето, е приложена декларация, с която същият твърди, че подписаните от него протоколи са в правото на представляващ „Киуи“ ЕООД и неговите клиенти.
Предвид гореизложеното правилни са изводите на съда, „Киуи“ ЕООД е получател по тристранна операция и в хода на ревизията правилно е установено, че за процесната фактура № 34223614 от 21.10.2014 г. следва да се начисли ДДС.
По отношение на спора относно другите две фактури № 34223980 от 24.10.2014 г. и №34224004 от 24.10.2014 г., издадени от ASBISC ENTERPRISES PLC, Чехия, са правилни изводите на съда, че се установява, че са осъществени елементите на ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС.
Доставчикът ASBISC ENTERPRISES PLC, Чехия е регистрирано за целите на ДДС в Чехия. Стоките описани в посочените по-горе фактури са приети видно от ЧМР от „Киуи“ ЕООД чрез представителя им Л.Б.П това положение за „Киуи“ ЕООД, като получател на стоките възниква задължение за самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117 ЗДДС.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като същото следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 5025 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1623/11.03.2019 г. по описа на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 3139/2018 г.
ОСЪЖДА [Фирма 2], ЕИК:201905215, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Перник“ №97, ет. 5, ап. 18, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер 5025 лв. (пет хиляди и двадесет и пет лева) за касационна инстанция. Решението е окончателно.