Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място], чрез адв.. Б против решение № 599/31.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8210/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-22221915001548-091-001/09.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП относно установените задължения по ЗДДФЛ в размер на 46 976.89 лева, непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер 63 279.36 лева и начислени лихви в общ размер 54 236.58 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и неправилна преценка заключението на съдебно - техническата експертиза - касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ върху доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, незаконосъобразно е определен на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 16 от ЗКПО. Твърди, че препращането на чл. 26 от ЗДДФЛ относно формирането на данъчната основа по ЗКПО е само по отношение на глава 6 от ЗКПО, а останалите разпоредби на ЗКПО, са неприложими.

В частта по ЗДДС счита, че е доказал осъществяването на доставките на услуги от "Д. И" ЕООД, "Адисс -1" ЕООД, "Аглея 78" ЕООД, С. М ЕООД, "Семера 2011" ЕООД, "Кито Ем Строй" ЕООД и "Градив 07" ЕООД. Аргументите си основава на представените по делото доказателства за извършени от ЕТ "В. - В.М" последващи доставки на услуги с идентичен предмет, на данните за кадровата обезпеченост на посочените доставчици, както и на заключението на съдебно - техническата експертиза.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. С оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли,...