Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, срещу Решение № 2279 от 02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8392/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена Заповед № F392162/04.07.2018г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, с която на „Кук хаус“ ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - ресторант „Магданоз“, находящ се в гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 265, стопанисван от „Кук хаус“ ООД и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесната ПАМ. Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Кук хаус“ ООД, чрез процесуален представител в писмено становище от 08.07.2019г., оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд – София - град. Иска присъждане на разноски съгласно представен списък по ч. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на „Кук хаус“ ООД срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – София - град е била Заповед № F392162/04.07.2018г., издадена от А.Т, на длъжност директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - ресторант „Магданоз“, находящ се в гр. гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 265, стопанисван от „Кук хаус“ ООД и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни.

При извършена проверка на 17.05.2018 г. в 13:00 часа е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Магданоз“, находящ се в гр. гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 265, стопанисван от „Кук хаус“ ООД, във връзка с подаден в ТД на НАП София сигнал, към който е приложена копие от бележка /междинна сметка/ за извършена покупка /консумация/ в обекта на 17.01.2018 г. в 13.04 часа на артикули, подробно описани в бележката. Според отразеното в заповедта е извършено плащане на обща стойност 21, 49 лева, за което не е издаден фискален бон, а само компютърна разпечатка / междинна сметка/. В заповедта е посочено, че е разпечатан КЛЕН от ФУ, монтирано и действащо в обекта, за 17.01.2018 г., при анализ на който е установено, че за същата дата на ФУ няма маркирана сума от 21, 49 лева чрез издаване на фискален бон. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга.

АССГ е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ, като е приел, че приходният орган не е установил по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед, като се е позовал на свидетелски показания и заключението на допусната съдебно-икономическа експертиза. За да отмени оспорения административен акт, съдът е заключил, че органът е изложил бланкетни мотиви за продължителността на срока на ПАМ и съответно, за несъобразяване на заповедта с целта на закона.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Обосновано съдът е достигнал до извода за липса на достатъчно доказателства, от които да се установи по категоричен начин извършването от страна на „Кук хаус“ ООД на твърдяното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Изпратената компютърна разпечатка наименована „Междинна сметка“ чрез подадения до ТД на НАП София сигнал правилно не е ценена като годно доказателство за извършено плащане от клиент в стопанисвания от „Магданоз“ ООД търговски обект на твърдяната дата – 17.01.2018 г. От друга страна, констатацията по КЛЕН, че не е запаметено издаване на фискален касов бон за сума в размер на 21, 49 лева, също не служи като доказателство за извършено плащане от страна на клиент на посочената сума. В документа, удостоверяващ подаването на сигнала по телефона, не се съдържат никакви индивидуализиращи лицето данни, което го е подало, което затруднява изясняването на факта на извършената продажба, за която търговецът не е издал фискален бон на твърдяната дата 17.01.2018 г. за сумата 21, 49 лв. За да докаже извършването на нарушението, административният орган е следвало да разполага с данните за лицето, представило информационния бон, и да поиска от него писмени обяснения /сведения/, които са допустими доказателства в административния процес съгласно чл. 39 АПК. Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на продажбата на 17.01.2018 г., заплащането на която не е било законосъобразно документирано, а това не е направено в хода на административното производство. В тази връзка с оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно законосъобразността на процесната заповед.

При този изход на спора, ответника по касация претендира разноски за касационното производство в размер на 720 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г. / прил. на л. 23 от делото/. Предвид направено възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се приеме следното: съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението да е в размер на 500 лв. С оглед изложеното и предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото, налице е прекомерност на претендираните разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2279 от 02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8392/2018 г. по описа на Административен съд – София - град.

ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на „Кук хаус“ ООД, ЕИК 202735075 разноски в размер на 500 /петстотин/ лева. Решението е окончателно.