Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Видин, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Димитрова, срещу решение № 124 от 02.11.2018 г., постановено по административно дело № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Видин. С решението съдът е: 1) отменил като незаконосъобразна заповед за налагане на санкция № РД-09-215/10.04.2018 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Видин, с която на „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Е.Т“ ЕООД, [населено място], е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 лева, на основание чл. 405, ал. 1 от НРД 2017 г. за медицинските дейности; 2) осъдил РЗОК – Видин да заплати на „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Е.Т“ ЕООД, [населено място] разноски в размер на 1 170 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено.

Ответникът по касация – „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Е.Т“ ЕООД, [населено място], действащ чрез повереника адвокат Бояджиев, оспорва касационната жалба и моли атакуваният с нея съдебен акт да бъде потвърден, като му се присъдят направените за производството пред Върховния административен съд разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да уважи сезиралата го жалба против заповедта от адресата й, Видинският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон.

Изводът на първоинстанционния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на процесната заповед не се споделя от настоящия съдебен състав.

С процесната заповед за налагане на санкция, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ е наложена санкция в минималният предвиден размер в чл. 405, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРДМД - 2017 г.), за нарушение на чл. 221, чл. 222, ал. 1, т. 8, ал. 2, VІІІ и чл. 224, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. и приложение № 3 към него в частта – т. 7 от Указание за попълване на „Рецептурна книжка на хронично болния“. Визираното в заповедта нарушение се състои в това, че д-р. Т, осъществяващ дейност като общопрактикуващ лекар (ОПЛ), не е спазил условията и реда при работа с първичен медицински документ – „Рецептурна книжка на хронично болния“ в случай на издадена рецептурна бланка „МЗ-НЗОК № 5А“ относно вписването на предписаните лекарствени продукти за всеки един отрязък поотделно, и това, че на отделен ред се записва всеки лекарствен продукт, медицинско изделие и диетична храна за специални медицински цели. Издаването на заповедта е предшествано от извършена въз основа на нарочна заповед от 22.01.2018 г. проверка от поименно посочения в нея контрольор по изпълнението на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ (ИМП), сключен на 03.05.2017 г. с НЗОК чрез директора на РЗОК – Видин. Резултатите от проверката са надлежно документирани в констативен протокол от 24.01.2018 г., на който протокол в заповедта за налагане на санкция е извършено изрично позоваване. Преди издаване на заповедта възражението на ИМП срещу протокола е разгледано от Арбитражна комисия, която не е стигнала до решение поради равен брой гласове „за“ и „против“ констатациите.

От гореизложеното явства, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Фактът, че в един и същ ден проверяващият контрольор е връчил на проверяваното лице заповедта за извършване на проверката и протокола за констатациите от нея, и че последният е изготвен в РЗОК – Видин, а не при проверявания общопрактикуващ лекар, не е нарушение на дължимата процедура, противно на приетото от първоинстанционния съд, още повече, че самата проверка е извършена както въз основа на документи, находящи се в РЗОК – Видин, така и на място при изпълнителя на медицинска помощ. Приетото от съда, че това е нарушило правото на защита на проверяваното лице толкова съществено, че е „самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед“, няма как да бъде споделено. Протоколът е съставен от длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) на основание чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, като съдържа установените факти, и екземпляр от него е връчен на лицето – обект на проверката. Проверяваният ефективно е упражнил правото си на защита още в хода на административното производство чрез подаване на възражение по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО до Арбитражна комисия, която го е разгледала и не е постигнала мнозинство. Последното е обусловило правомощието на директора на РЗОК – Видин по чл. 421, ал. 4 от НРДМД – 2017 г. да наложи процесната санкция.

Настоящият съдебен състав не споделя и изложеното в мотивите на подложения на касация съдебен акт, че ИМП не е извършил вмененото му нарушение. Констатираната поправка на датата на издаване на рецептурна бланка от 12.07.2017 г. на 25.08.2017 г. в рецептурната книжка на хронично болния и описването на нова рецептурна бланка върху вече отразена такава, но по друг образец на НЗОК, не може да се приеме за техническа грешка при работа с медицинска документация, за която не се налага санкция. Касае за безспорно установено и подлежащо на санкция на визираното в заповедта основание антидатиране и извършване на поправка не по определения ред, при която вместо описанието на един годен документ, е описан друг без предходния да е анулиран. Съдът не е съобразил в тази връзка, както че първоначалният запис е за отрязък В от бл. образец МЗ-НЗОК № 5а (тримесечна рецепта), а преправената дата е за друг издаден документ бл. образец № 5 (едномесечна рецепта), така и че в рецептурната книжка на хронично болния няма отбелязване за нанесена поправка, за това кой е я извършил и на коя дата, със съответните подпис и печат. Приетото от съда, че става въпрос за обичайна практика при лекари и фармацевти при записването на лекарствени продукти в рецептурните книжки, поради което санкция е като вид репресия е недопустимо да бъде наложена, е материално незаконосъобразно. Наличието на широко разпространени практики в отклонение на приложимият нормативен регламент не само не изключва, а напротив, налага тяхното санкциониране с оглед постигане на целта на закона.

С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 124 от 02.11.2018 г., постановено по административно дело № 95/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р Е.Т“ ЕООД, [населено място], ЕИК 201369123, против заповед за налагане на санкции № РД-09-215/10.04.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.