Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Виа 145” ЕООД – гр. С. чрез процесуалния му представител адв. З.Л срещу решение № 2867/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13408/2018 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221717008690-091-001/25.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1637/25.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за ангажирана солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС за дължим ДДС в размер на 208 843, 46 лв. и лихви – 25 201, 72 лв. по доставките за данъчни периоди на месеците март и май 2017 г., документирани с фактури, издадени от „Ер Виа” ООД за резервни части за самолети, инструменти и оборудване. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 4 870, 45 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е изложил каквито и да е мотиви, за да обоснове правните си изводи за наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. 1 ЗДДС на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде платен и по този начин оплакването е за немотивирано решение. Твърди се също, че съдът не е обсъдил възраженията за липсата на първата хипотеза „регистрираното лице е знаело, че дължимия данък няма да бъде внесен”, на която се позовава приходната администрация и доводите, че не са представени доказателства от ревизиращите органи, които да установят наличието на предпоставките...