РЕШЕНИЕ

№ 140

гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Румен Петров

Членове: Христина Михова

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова

в присъствието на прокурора П. М. М.

като разгледа докладваното от Х. М. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200138 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на и. ф. на ръководител на Окръжна прокуратура - София за възобновяване на производството по н. о.х. д. № 369/2024 г. по описа на Районен съд - Самоков и отмяна на влязлата в сила присъда № 36/08.11.2024 г. В искането се твърди, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт съдът не е разполагал с всички данни за съдимостта на подсъдимия, като е имал информация само за две от осъжданията му, а не за четири, колкото са в действителност. Според прокурора в случая се касае за новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 3 НПК, с оглед на което са налице основания за възобновяване на производството.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи и пледира за уважаването му.

Осъденото лице М. Г. А. моли да не бъде уважавано искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, изложени в съдебното заседание и аргументите посочени в искането за възобновяване, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е депозирано от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал.1 НПК и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 419, ал.1 НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.

От приложените по делото материали се установява, че с присъда № 36/08.11.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 369/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, подсъдимият М. Г. А. е признат за виновен в това, че след като е осъден с решение № 150/12.08.2019 г. по гр. дело № 1329/2018 г. по описа на РС - Самоков, влязло в сила на 18.09.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си Г. М. А., съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски по 140 лева всяка, общо 2100 лева, за периода от 01.05.2023 г. до 01.08.2024 г., като деянието е извършено повторно, след като за друго такова престъпление е осъден с влязла в сила присъда на 14.10.2022 г., постановена по н. о.х. д. № 70/2022 г. по описа на РС – Самоков, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 54, ал. 1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на съдебния акт на таблото за обяви в О. С. за срок от две седмици.

На основание чл. 66, ал.1 НК с присъдата е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 26.11.2024 г. След влизането й в сила присъдата е изпратена за изпълнение на Районна прокуратура - Самоков. Изискана е актуална справка за съдимост на М. Г. А., при което е констатирано, че при постановяване на присъдата, РС - Самоков е съобразил само две осъждания на подсъдимия, отразени в приложеното по делото свидетелство за съдимост: с решение № 37/09.03.2022 г. по а. н.д. № 33/2022 г. по описа на РС - Самоков, с което М. Г. А. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и с присъда № 32/28.09.2022 г., по н. о.х. д. № 70/2022 г., влязла в сила на 14.10.2022 г. по описа на РС - Самоков, с която за деяние по чл. 183, ал. 1 НК, извършено от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г., е осъден да заплати глоба в размер на 100 лева.

В приложеното по делото свидетелство за съдимост не са били отразени други две осъждания на А.:

- с присъда № 26/ 30.10.2023 г., постановена по н. о.х. д. № 247/2023 г., влязла в сила на 15.11.2023 г., с която е осъден на основание чл. 183, ал.1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК, за деяние, извършено от 01.01.2022 г. до 13.10.2022 г., на глоба в размер на 300 лева и на основание чл. 183, ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 54 НК за деяние, извършено от 14.10.2022 г. до 30.04.2023 г. на „пробация“, с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца;

- с присъда № 27/01.07.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 105/2024 г. на РС - Самоков, влязла в сила на 17.07.2024 г., с която на основание чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 54 НК, за деяние осъществено на 02.06.2023 г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила и глоба в размер на 500 лева.

При така изложените факти се установява, че при постановяване на присъдата на 08.11.2024 г., с която е приключило наказателното производство по н. о.х. д № 369/2024 г. по описа на РС - Самоков, чието възобновяване се иска, съдът не е разполагал с пълните данни за осъжданията на М. Г. А., като бюлетини за съдимост за последните две негови осъждания са издадени два дена преди това - на 06.11.2024 г. Налице са новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Те са от съществено значение за делото, чието възобновяване се иска, тъй като имат отношение към въпросите, които следва да бъдат решени с присъдата, свързани с определянето на правилната правна квалификация на деянието и с индивидуализиране на наказанието.

Посочените новооткрити обстоятелства са установени чрез разследване. В съдебната практика еднозначно се приема, че под „разследване“ законодателят има предвид както разследването в рамките на конкретно наказателно производство, така и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма за установяване на факти и обстоятелства, гарантираща тяхната обективност и достоверност, като производство проведено по реда на ГПК, на АПК или прокурорска проверка, извършена на основание чл. 145, ал. 1 ЗСВ. Аргументи в този смисъл са изложени в реш. № 337/04.10.2023 г. по н. д. 708/2023 г. на ВКС, ІІ н. о.; реш. № 110/02.05.2017 г. по н. д. № 300/2017 г. на ВКС, І – во н. о.; реш. № 191/28.07.2017 г. по н. д. № 479/2017 г. на ВКС, ІІ н. о.; реш. № 288/23.09.2015 г. по н. д. № 944/ 2015 г. на ВКС, ІІІ н. о. В конкретния случай, наличието на посочените обстоятелства е констатирано по повод образуваното от РП - Самоков по реда на глава ХХХІІ от НПК производство по изпълнение на присъдата, което отговаря на приетото в съдебната практика определение за разследване по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 3 НПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице законовите основания, визирани в разпоредбата на чл. 422, ал.1, т. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство по н. о.х. д. № 369/2024 г. по описа на РС – Самоков, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

С оглед на посочените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о.х. д. № 369/2024 г. по описа на РС - Самоков и ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 36/08.11.2024 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.