Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Н.В, чрез процесуални представители, срещу решение № 622 от 06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 289/2017 г. по описа на Административен съд –София-област (АССО). В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът – Областна дирекция „Земеделие" – София-област, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Пред АССО Варадинов е предявил иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция „Земеделие" - София-област да му бъде присъдена сума в размер на 11 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на влязло в сила решение № 505/28.11.2012 г. на Софийски окръжен съд по гр. дело № 639/2012 г., считано от 28.11.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата за периода от признаване на бездействието като незаконосъобразно до окончателното изплащане на сумата. Незаконосъобразното бездействие се изразявало в това, че по подадено от Варадинов заявление за закупуване на земя, служители на Областна дирекция „Земеделие" – София-област бездействат и той не може да закупи полагащата се прилежаща площ към собствените му сгради.

Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, описал е въз основа на тях фактическата обстановка по спора, видно от която ищецът е собственик на закупени от ТКЗС, с. А.и, две сгради - масивна сграда (бивша „канцелария") с площ 180 кв. м. и „навес - торове" с площ 224 кв. м., находящи се в парцел XXVIII от бившия парцеларен план на стопански двор на бивше ТКЗС в с. А.и, с площ на целия парцел XXVIII - 16 963 кв. м., като в последния има сгради на още двама собственика - Ц.В и на А.С. С решение № 505 от 28.11.2012 г. на Софийски окръжен съд по гр. дело № 639/2012 г., влязло в сила на 28.11.2012 г. е потвърдено решение № 47/15.05.2012 г. по гр. дело № 243/2009 г. на Районен съд - Сливница, с което съдът е признал за установено, че ответниците А.С и С.Д не са собственици на 2450 кв. м., представляващи прилежаща площ към собствените сгради на ищеца Варадинов.

Съдът е установил, че по подаденото от ищеца заявление за закупуване на земя по реда на чл. 45, ал. 3 и чл. 45а от ЗСПЗЗ, а именно 2450 кв. м., представляващи прилежаща площ към собствените му сгради, не са налице незаконосъобразни действия на служители на Областна дирекция „Земеделие" – София-област, изразяващи се в неизпълнение на влязло в сила решение № 505 от 28.11.2012 г. на Софийски окръжен съд по гр. дело № 639/2012 г. Решението е правилно.

Претендирани са вреди от бездействие. Ищецът е твърдял незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила решение № 505/28.11.2012 г. на Софийския окръжен съд по гр. дело № 639/2012 г.

Съгласно чл. 256, чл. 257, ал. 1 от АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Областна дирекция „Земеделие" – София-област не е страна в сочения съдебен акт и за нея не възниква задължение по силата на съдебен или нормативен акт да предостави за закупуване на Варадинов прилежащата към собствените му сгради земя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая ищецът не е установил наличието на незаконосъобразно бездействие от ответника, което е основен елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираното обезщетение, поради което законосъобразно искът на Н.В е отхвърлен. Правилни са крайните изводи на административния съд, че в хода на съдебното производство, не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Твърденията, че то е необосновано, че не са обсъдени всички представени доказателства са неоснователни по изложените по-горе мотиви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора и направеното искане, на Областна дирекция „Земеделие" – София-област не се следва присъждането на възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК (Г. П. К) и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение.

При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 622 от 06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 289/2017 г., по описа на Административен съд – София-област. Решението е окончателно.