Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2691/18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 360/2019 г., по описа на Административен съд -гр. С. /АССГ/.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "Ж.П" ООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Ж.П" ООД, не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.

Върховния административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 220421801779265/30.08.2018г., издаден от Е.М старши инспектор по приходите в ТД-НАП София и К.Т. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1845/28.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.

На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният Акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила.

В случая, за безспорно съдът е приел, че физическото лице Г.П е направил непарична вноска – апорт на правото на собственост на недвижим имот, при учредяването на "Ж.П" ЕООД, на 14.08.2007г. Непаричната вноска е в размер на 7 208 800 лева. Към момента на учредяване на търговското дружество и извършване на апорта Протогеров е бил регистриран по ЗДДС, т..е. при извършване на апорта са били налице законовите предпоставки на чл. 132 ал. 1 от ЗДДС и жалбоподателят е следвало в 14 дневен срок от вписване на търговското дружество и на непаричната вноска в търговския регистър да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че специалната регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС не е направена от органа по приходите до датата на издаване на оспорения акт – 30.08.2018г., което е период по-вече от 11 години. В тази насока съдът се е позовал и на последиците на абсолютната погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК. На следващо място съдът е приел, че не е съобразен и факта, че търговското дружество не е извършвало търговска дейност в продължение на 7 години - от учредяването му до 2014г.

На следващо място съдът е приел, че в диспозитива на оспорения акт не е посочена конкретна дата на регистрация по ЗДДС, а в мотивите са посочени две различни дати –дата на апорта - 14.08.2007г. и дата на вписване на апортната вноска, която е 11.04.2008г. Приел е, че не става въпрос за техническа грешка, тъй като с уведомително писмо изх.№ 220421801779265-1/30.08.2018г. /лист 16 от делото/ до жалбоподателя е посочено, че първият данъчен период изтича на 11.04.2008г. Според съда така твърдяната дата на регистрация по ЗДДС – 11.04.2008г. не кореспондира с доказателствения материал, приобщен в съдебното производство. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

П. А и извършената регистрацията по ЗДДС са на основание чл. 132, ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба, задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице, а съгласно ал. 3 /в редакция ДВ бр. 108/19.12.2007г./ датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС предвижда извършване на непарична вноска в търговско дружество от апортиращия – регистрирано по ЗДДС лице. По делото няма спор по фактите.

Безспорно установено е, че на 14.08.2007г. е възникнало задължение за "Ж.П" ЕООД, да подаде заявлени за регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, която е специална и при нея задължението за регистрация възниква независимо от реализирания оборот от стопанския субект през предходните 12 месеца. Основанието за регистрацията е направената непарична вноска – апорт на правото на собственост на недвижим имот, при учредяване на 14.08.2007г. на "Ж.П" ЕООД, Апорта е извършен от Г.П-регистрирано по ЗДДС лице.

Основателен е довода на касатора, че института на абсолютната погасителна давност е неотносим в случая, тъй като с акта не са определени данъчни задължения.

Не се оспорва обаче факта и се установява от представените по делото ОПР за периода 2008г.- 2014г. и приложените и обявени в търговския регистър ГФО, че дружеството не е извършвало дейност. На 16.08.2018г. е подадено заявление от дружеството за регистрация по ЗДДС въз основа на доходи от услуги в размер на 42 912, 28 лева и суми по каса 10003, 46 лева.

Настоящият състав не споделя извода на съда за наличие на противоречиви мотиви и данни в обжалвания акт. Действително в мотивите на акта е посочено, че датата на апорта е 14.08.2007г., която е действителната дата на направената апортна вноска, а датата на вписване на апортната вноска в ТР е 11.04.2008г. Посоченото в мотивите, след датата 14.08.2007г., че същият е с активна регистрация по ЗДДС се отнася за ФЛ Г.П, направил непаричната вноска, а не за дружеството. Действително в уведомително писмо изх.№ 220421801779265-1/30.08.2018г., до жалбоподателя е посочено, че първият данъчен период изтича на 11.04.2008г., което не съответства на разпоредбата на чл. 132, ал. 3 ЗДДС, съгласно който датата на регистрацията в случаите по ал. 1 е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ, т. е датата 11.04.2008г. е началото на данъчния период, ако това е имал предвид органа по приходите. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, което да налага отмяна на обжалвания акт, но правилно е обсъден от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Правилно съдът е отчел факта, че специалната регистрацията по чл. 132 от ЗДДС е извършена, въз основа на подадено заявление от дружеството на 16.08.218г. за регистрация по ЗДДС, т. е. в период по-дълъг от 11 години. Това обстоятелство ведно с факта, че седем години след процесната специална регистрация, дружеството, не е извършвало дейност, респ. не е реализирало доходи, се налага извода, че макар и формално да са налице предпоставките на чл. 132 от ЗДДС, то извършената регистрация е правно необоснована. Това е така, тъй като лицето дори да е било регистрирано при спазване разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, при липса на облагаем доход в следващите години е следвало да подаде заявление за дерегистрация и съответно да бъде дерегистрирано. Безспорно установено е в случая, че стопанската дейност на дружеството започва в края на 2017г. и през 2018г. е подадено заявление за регистрация.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните касационни основания и следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2691/18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 360/2019 г., по описа на Административен съд -гр. С.. Решението е окончателно.