Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на "Лювик“ООД, ЕИК 160100910, със седалаще и адрес на управление гр. П., бул.“Пещерско шосе“№82, ет. 1, офис 1, подадена чрез адв.Л.П, със съд. адрес гр. П., бул.“Ш. С“№154, ет. 2, против Решение № 431 от 26.02.2019г., постановено по адм. дело № 2593/2018г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617006630-091-001/25.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 424/18.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 3 464, 09 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, преценката на съда относно разпределянето на доказателствената тежест между страните в съдебното производство е неправилна. Възлагането й изцяло и само върху жалбоподателя е в противоречие с чл. 170, ал. 1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК и с решенията на СЕС. Твърдения за съществени процесуални нарушения са: необсъждане на писмените доказателства по делото, приети без оспорване от страна на ответника, неправилно възложена доказателствена тежест. Жалбоподателят счита, че е доказал реалното изпълнение на доставките от неговите доставчици и правото му на данъчен кредит неправилно е отказано по мотиви, свързани с кадрова обезпеченост на доставчиците, транспорт, отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчиците и недоказаната от органите по приходите „данъчна измама“ и участи от негова страна, респ. знание у ревизираното лица за наличието на такава. Претендира се отмяна на решението на Пловдивския административен...