Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от П.З от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б.Б, срещу Решение № 2100 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 2496/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против т. 4, от Раздел 4, от Приложение № 6 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, приета с решение на Общински съвет - Бургас, по т. 2, протокол № 21/20.12.2016 г., изм. и доп. с решение по т. 3, протокол

№ 26/25.04.2017 г. В жалбата се прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен изцяло „на всички основания по чл. 209 АПК“. Претендира понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Общинският съвет Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Г.Т в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила процесното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима на осн. чл. 210, ал. 1 АПК. В рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е недопустимо и следва да бъдат обезсилено, при следните съображения:

Първостепенният съд е бил сезиран с жалба, подадена от П.З, от [населено място], с която е оспорил законосъобразността на т. 4, от Раздел 4, от Приложение № 6 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, приета с решение на Общински съвет - Бургас, по т. 2, протокол № 21/20.12.2016 г., изм. и доп. с решение по т. 3, протокол № 26/25.04.2017 г. (Наредбата), предвиждаща заплащането на цена за отговорно пазене на автомобил, преместен на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на паркинг собственост на О. Б, в размер на 2 лв. на час с вкл. ДДС, при престой над 2 часа.

С процесното решение съдът е отхвърлил жалбата на Запрянов като е приел, че оспорваният текст – т. 4, от Раздел 4, от Приложение № 6 към Наредбата е приет от компетентен орган, в рамките на предоставената му с чл. 21, т. 13 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК материална компетентност, на законно проведено заседание по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, на което са присъствали необходимият брой общински съветници, с необходимото мнозинство по чл. 27, ал. 3 ЗМСМА, при спазване на процедурните правила. Съдът е установил, че с изменението на т. 4, от Раздел 4, от Приложение № 6 към Наредбата по протокол № 26/25.04.2017 г. и замяната на термина „такса“ с „цена“, Общинския съвет Бургас се е съобразил с новата редакция на ЗДвП и ЗМДТ, установена с изменението в ДВ, бр. 37 от 2015 г., поради което е приел, че извършеното изменение и замяната на термина „такса“ с термина „цена“ е законосъобразно, с оглед на което е отхвърлил жалбата на Запрянов.

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК: „Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.“ Следователно, допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА: „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен“, а съгласно чл. 8 от същия закон: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.“

В настоящия случай за жалбоподателя - жител на [населено място], липсва правен интерес от оспорване на процесната разпоредба на т. 4, от Раздел 4, от Приложение № 6 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, приета с решение на Общински съвет - Бургас, по т. 2, протокол № 21/20.12.2016 г., изм. и доп. с решение по т. 3, протокол № 26/25.04.2017 г. Обстоятелството, че жалбоподателя притежава свидетелство за управление на МПС не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на общинската наредба.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство, който е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания акт в правната сфера на съответния субект. Понятието "правен интерес" е процесуалноправно и е средство за защита на засегнати права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. П. интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати съществуващи субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права, създават се нови или се разширяват съществуващи правни задължения или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това.

Действително съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат, или могат да бъдат засегнати, права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Релевантно за процесуалноправния интерес от съдебна защита е установяването на засягане правната сфера на жалбоподателя от оспорения акт. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт, а "засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване.

В случая жалбоподателят П.З не е страна в административното правоотношение по издаване на Наредбата на ОбС Бургас. Т. не е и адресат на оспорения административен акт. Правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо и при липсата на спорно административно правоотношение между страните, липсва и материално право, защитимо със средствата на административния процес. П. това Запрянов не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на решенията (измененията) на Общинския съвет гр. Б., с които е приета и допълнена процесната Наредба.

За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Като е разгледал по същество жалбата Административният съд Бургас е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2100 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 2496/2017 г. на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА П.З, [ЕГН], от [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Общински съвет Бургас, сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.