Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „К. 86” ЕООД, представлявана от управителя си Х.К, чрез процесуалния си представител адв.. П, срещу решение № 1075/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11467/2018 г. на Административен съд – София-град.
В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърденията в касационната жалба съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира решението за незаконосъобразно и иска от Върховния административен съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът – Столична регионална здравна инспекция, (СРЗИ) чрез адв.. Г, оспорва касационната жалба. В депозирания писмен отговор, обосновава тезата за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата, и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред административния съд „К. 86” ЕООД е предявил иск против Столична регионална здравна инспекция, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016 г., изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на наказателно постановление (НП) за налагане на имуществена санкция № ЗД 0693/15.12.2014 г., издадено от директора на СРЗИ, потвърдено с решение от 11.09.2015 г. по НАХД № 618 по описа на РС гр. С. за 2015 г., отменени с решение № 3590 от 26.05.2016 г. по КНАХД № 10624 по описа на АССГ за 2015 г.
Първоинстанционният съд е установил, че развилото се административно-наказателно производство по НАХД № 618/2015 г. на Софийски районен съд, образувано по жалба на ищеца срещу НП № ЗД 0693/15.12.2014 г., издадено от директора на СРЗИ, е приключило с неговото потвърждаване. От приложеното Решение от 11.09.2015 г. на СРС, НО, 15-ти състав, по НАХД № 618/2015 г. се установява, че НП № ЗД 0693/15.12.2014 г., издадено от директора на СРЗИ, с което на „К. 86“ ЕООД, на основание чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) (ЗЗдр.), е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗдр., е потвърдено като правилно и законосъобразно. Установено по делото е още, че с окончателно Решение № 3590/26.05.2016 г. на АССГ, XIII КС по дело № 10624/2015 г. така постановеното решение на СРС е отменено, като е отменено и НП № ЗД 0693/15.12.2014 г., издадено от директора на СРЗИ.
В хода на производството по събиране на доказателства първоинстанционният съд с цел установяване на фактите по делото е изискал НАХД № 618/2015 г. по описа на СРС, както и КНАХД № 10624/2015 г. по описа на АССГ, в кориците на които е констатирал, че са приложени доказателства за процесуално представителство на адв. К.П, без в тях да е посочено дали между страните е уговорено възнаграждение, респ. неговият размер.
Установил е още, че в исковото производство пред него са приложени два броя Договори за правна защита и съдействие пред СРС и АССГ, от дати 09.01.2015 г. и 10.10.2015 г., по повод обжалване на издаденото НП и процесуално представителство пред АССГ по касационна жалба срещу въззивния акт, в които са посочени възнаграждения, платени в брой, всяко в размер на 500 лева, като е приел, че няма спор, че тези договори не са представяни в производствата по НАХД № 618/2015 г. по описа на СРС, съответно по КНАХД № 10624/2015 г. по описа на АССГ. Съдът е констатирал, че пред РС – София, ищеца е бил представляван в съдебно заседание (протокол от с. з. от 11.05.2015 г. по НАХД №618/2015 г) от адв.. П.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: В случая, не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Счел е, че по делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, но наличието само на отменено НП и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната, не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е голословни мотиви, неподкрепени с доказателства, че представените договори са съставени единствено и само за нуждите на исковото производство и не доказват извършване на плащане, което да доказва настъпване на реално претърпени от ищеца имуществени вреди.
По тези съображения административният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които да ангажират отговорността на ответника. Решението е неправилно.
При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на Административен съд – София-град за ново разглеждане.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – в този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; решение №506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос се съдържа в процесуалната норма. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл. т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В този смисъл основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и за необоснованост на решението.
Първостепенният съд, без да е оспорил при условията на чл. 193 ГПК двата договора за правна защита и съдействие с дати от 09.01.2015 г. и 10.10.2015 г. по повод обжалването на НП е приел, че тези документи са съставени единствено и само за нуждите на исковото производство пред административния съд, т. е. същите са неистински документи. В нарушение на съдопроизводствените правила – ал. 2 на визираната разпоредба, съдът не е извършил необходимите процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството дали ищецът, като страна представила документите, желае да се ползва от тях, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на представените договори. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документа. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила (ал. 3 на чл. 193 ГПК).
След като представените пред съда договори за правна защита и съдействие не са били оспорени (видно от отговор на искова молба, протокол от съдебно заседание от 29.01.2019 г. – л. 23 и л. 39 от адм. дело 11467/2018 г.) по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползват двата договора, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 след проверката съдът с определение признава или, че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. На следващо, но не на последно място, следва да се посочи, че приетото в ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 от същото, че само когато е доказано извършването на разноски в самото производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, се отнася за производствата по ГПК. Съдът е следвало да съобрази, че в случая производството по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито разпоредби изрично е прието, че в тези производства не се дължи присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие в производството пред съда, пред който се обжалва наказателното постановление не е законово изискуема предпоставка. Ноторно известно е, също, че правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна, поради което нелогично и в противоречие с установеното в ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА)) е касаторът да е ползвал адвокатска помощ по отмяната на процесното НП безплатно. Като не е направил това, съставът на Административен съд – София-град е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. Обсъждането на един документ като неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК, ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно – постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт.
По направените искания за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1075 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело №11467/2018 г. на Административен съд – София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.