Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 664 от 03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1077/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен ревизионен акт № Р-02000217003726-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите в на ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 66/27.03.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Б., относно установени на „М. А“ ЕООД задължение за корпоративен данък по ЗКПО и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС. Касаторът твърди, че съдът е следвало да се произнесе по същество на спора и да изложи мотиви относно дължимостта на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО от гледна точка именно на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството да бъде изцяло отхвърлена, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация - „М. А“ ЕООД, представлявано от управителя М.Г, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че след като не са доказани предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, установените задължения са неправилно определени и правилно съдът е отменил РА.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна,...