О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1475
гр. София, 26.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 375 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. С. М. и К. С. К. срещу определение № 4797/01.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2058/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 7095/24.06.2024 г. по гр. д. № 2423/2023 г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 50614 от 21.06.2024 г. на М. С. М. и К. С. К. за връщане на платената държавна такса в размер на 470 лв., платена за предявените искове, квалифицирани от ищците като такива с правно основание чл.109 ЗС, поради прекратяване на производството по същите.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК по следните въпроси:
1. „Обвързан е въззивният съд от заявеното от молителя-въззивник имуществено право по чл. 17, ал. 3 от КРБ при търсене на конституционно-правна защита по чл. 56 КРБ, за да разгледа и реши въпроса за връщане на внесена и платена държавна такса /от 470 лв./ по иск, с правно основание чл. 109 ЗС, който не е приет от националните съдилища за разглеждане и е обявен за недопустим, да извърши преценка...