Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на М.П с ЕТ „М.П“ [населено място] и на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т против решение № 548/20.12.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 322/2018 г., в съответните му части.

С касационната жалба на М.П с ЕТ „М.П“ се иска отмяна на Решение № 548/20.12.2018 г., постановено по АД № 322/2018 г. на АСВТ в частта, в която решаващият състав е потвърдил Ревизионен акт (РА) № Р-04000417003329-091-001/22.12.2017 г., в потвърдената му с Решение № 72/30.03.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т част по ЗДДС, в която за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 08, м. 11.2014 г. и от 01.01.2015 до 30.06.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 966, 49 лв. и са определени лихви за забава в размер на 9 232, 19лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част както и отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на разноски.

С касационната жалба подадена от директора на дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000417003329-091-001/22.12.2017 г., издаден на М.П от органи по приходите при ТД на НАП В. Т, в потвърдената му с Решение № 72/30.03.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ В. Т част, в която са определени допълнителни задъжения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно...