9ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 973
гр. София, 26.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2781 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците П. М. А. и СЕВДАЛИН М. Р. срещу решение № 235/05.08.2024 г. по в. т.д. № 244/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 103/29.02.2024 г. по т. д. № 760/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната уважителна част, са отхвърлени предявените от настоящите касатори против ответника ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, ЕИК[ЕИК], осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от по 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им М. М. А. на 02.11.2018 г. в [населено място], причинена при управление от М. С. М. на автомобил автокран “Мерцедес 814”, рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното й плащане.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че макар тримата братя да са имали общ бит и да са се подкрепяли взаимно след смъртта на детето на пострадалия, не се констатира наличието на особено близка и трайна житейска връзка между всеки от ищците и пострадалото лице. Поддържа се тезата, че крехката възраст, на която тримата започват да живеят без родител, съответно фактът, че имат малка разлика помежду си, не изключва възможността точно тези фактори да доведат до по-голяма близост и издигане на фигурата на най-голямото момче в семейството като подкрепяща и обединяваща за ищците, а липсата й да им причини значителни болки и страдания. Изтъква се, че независимо че двамата преживели братя имат семейства, те са изградили трайна емоционална близост с пострадалия, надхвърляща обичайната, тъй като са приемали по-големият си брат в различни периоди да живее с всеки един от тях и постоянно да ги посещава. Оспорва се като необосновано заключението на решаващия състав, че техният родственик е изтърпял наказание лишаване от свобода, тъй като по делото не са събрани допълнителни доказателства относно периода и продължителността на такова наказание. Счита се, че този факт би следвало дори да ги сближи с оглед полагане на обща грижа за тяхната майка, а не да ги разедини. Подчертава се, че в обжалваното решение бланкетно е посочена липсата на изключителна близост между ищците и техния брат и недоказаността на претенцията относно преживените болки и страдания. Не са отчетени свидетелските показания, според които братята тежко са понесли загубата на родственика си, както и че са били обременени от страданията на тяхната майка след инцидента. Изразява се несъгласие и с приетото от апелативния съд, че не следва да се зачита постановената от ОС - Варна присъда на водача и да се ползват събраните в наказателното производство доказателства, които са приложени по настоящото дело. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на брат им. Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. “Общото съжителство през различни периоди от време и негативните емоционални общи преживявания между ищците и пострадалото лице, изразяващи се под различна форма, в това число изтърпяване на присъда лишаване от свобода и загубата на близък родственик, могат ли да бъдат водещ фактор при формирането и определянето на наличието на особено близка и трайна житейска връзка по смисъла на Тълкувателното решение № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?”.
2. “Какви могат да бъдат случаите на конкретни житейски обстоятелства, които да водят до извод, че привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?”.
3. “При установяване на наличието на особено близка и трайна житейска връзка по смисъла на Тълкувателното решение № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, предполага ли се наличие на прояви на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?”.
4. “Каква следва да бъде продължителността на скръбта, за да се твърди, че същата се различава съществено от присъщата за близките лица траурна скръб?”.
5. “Счита ли се промяната на семейното положение на някой от ищците към момента на водене на делото и след повече от 6 години след смъртта на пострадалия като фактор за бързото преодоляване на загубата на своя близък и липсата на силна емоционална връзка с него?”.
По така поставените въпроси се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практиката на касационната инстанция - Тълкувателното решение № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и казуалната такава, обективирана в решение № 375/18.06.2024 г. по гр. д. № 3327/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о. Твърди се, че така формулираните питания са от значение за точното развитие на правото и за развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорите им ще допринесе за правилното прилагане на закона в сходни случаи за в бъдеще. Не са изложени доводи във връзка с визираната хипотеза по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Иска се достъп до касационна проверка и поради очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с аргумента, че в обжалвания съдебен акт грубо са нарушени правилата на логиката, като е прието, че при създадени отделни семейства съжителството на пострадалия с всеки от ищците през различни периоди от време попада в рамките на нормалното общуване и този факт не води до наличието на по-силна емоционална връзка между пострадалото лице и всеки от братята му.
От ответника по касация ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” АД е депозиран отговор, в който се оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Поддържа се, че не са налице сочените в изложението основания за осъществяване на касационна проверка. Изтъква се, че правилно е преценено от въззивната инстанция, че в разглеждания случай не са установени специалните предпоставки за пораждане по изключение на право на компенсация на ищците – не са установени нито изключителна привързаност и емоционална връзка, надхвърлящи обичайните за този вид родство, нито интензитета и степента на негативни емоционални преживявания от загубата на техния родственик.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК третите лица помагачи - Т. В. Т. и “ПРЕСИЯНСТРОЙ” ЕООД не са подали отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Съвместната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в законоустановения преклузивен срок и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на застрахователя срещу първоинстанционното решение в уважителната част, е приел, че по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобил-автокран марка “Мерцедес”, модел “814”, с рег. [рег. номер на МПС] , учредено при сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със срок на покритие от 26.03.2018 г. до 25.03.2019 г. Не е спорно, че тази машина е била управлявана от водача М. С. М., като след движение на заден ход на автокрана с неприбрана стрела е установена смъртта на работника М. М. А., премазан от съборен от стрелата зид. Не се спори и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че починалият е в родствени връзки с ищците Севдалин М. и П. М. А. – братя на пострадалия, като наред с тях в същата степен на родство са и три сестри, а по-близките по степен – низходящ и единствен възходящ родител, са починали, съответно детето преди, а майката близо две години след смъртта му.
Като спорни пред въззивната инстанция са очертани обстоятелствата, които определят причиняването на смъртта като резултат от действия на автомобилиста М. С. М., конкретното съдържание на съществувалата приживе емоционална връзка между родствениците, както и интензитета, обема и продължителността на страданията на ищците, причинени от внезапното прекъсване на тази връзка.
Решаващият състав на апелацията е посочил, че липсват данни за повдигнато обвинение, проведено разследване и осъждане на водач на МПС за престъпно причиняване на смърт с нарушаване на правила за движение по пътищата (транспортно престъпление) и затова няма акт, който да подлежи на задължително зачитане по отношение на установени в наказателен процес обстоятелства от фактически състав, пораждащ гражданска отговорност като застрахован риск (чл. 300 ГПК). Счел е, че квалифицирането на смъртоносното деяние като немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при налагането на наказание на краниста М. С. М. с присъда № 42/13.07.2022 г. по НОХД № 407/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, само по себе си не може да изключи последиците от нарушаване и на други правила и норми, но и не обвързва съда, тъй като тези обстоятелства са извън фактическия състав на противоправно поведение на водач на МПС, пораждащо покрит риск по сключената задължителна застраховка. Намерил е, че не е необходимо съпоставяне на показания на свидетели, събрани по повод на административното разследване на трудова злополука и разпитвани в наказателното следствие, доколкото значение за покритата от застрахователя отговорност могат да имат само събраните в процеса с негово участие доказателства, поради което оплакването за необсъдени противоречия между тях е намерено за неоснователно.
Въз основа на анализ на събраните по делото гласни доказателства на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели и заключението на съдебно-техническата експертиза, което е кредитирано от въззивната инстанция като достоверно, изчерпателно и компетентно изготвено, апелативният съд е приел за установени фактите досежно противоправното поведение на водача, причинило непосредствено и пряко смърт на родственика на ищците. За да стигне до заключението, че конкретното увреждане е настъпило именно при ползване на автомобила за транспорт, която функция се покрива от обективните предели на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, въззивният състав е изложил подробни мотиви: че част от товара в каросерията на автокрана е била разтоварена; дейността по ползване на подемната сила на съоръжението, монтирано на товарния автомобил, е била временно прекъсната от предприето преместване на автокрана до друго “работно” място, където разтоварването е следвало да продължи; на този етап от използването на машината, тя не се счита за подемна, а за превозна, тъй като е необходимо специалният автомобил да се придвижи (заедно с монтирания върху него кран и още неразтоварения палет) по автомобилния път покрай строежа. При тези данни и като се е позовал на съдебни актове на СЕС и практика на касационната инстанция, съотнасяйки ги към конкретиката на разглеждания случай, апелативният съд е намерил, че злополуката следва да се квалифицира като резултат от ползване на МПС, дори и конкретното място, на което да се е намирал пострадалия, да не е част от пътя. Акцентирал е, че налице е придвижване по път и ползване на машината за транспортиране на товар, при което са нарушени правилата за движение в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Посочените правила са нарушени от дееца, при проявена непредпазливост, доколкото същият като водач на превозното средство в хода на маневра на заден ход, е следвало да държи сметка за габаритите на превозното средство, вкл. размерите на неприбраната стрела, и за наличието на препятствията по планираната траекторията на движението и намиращи се в близост до тях физически лица. Решаващият състав е преценил, че премазването на тялото на работника в строителния обект като резултат от пряко въздействието върху стената с неприбраната стрела, довело до несъвместимото с живота му телесно увреждане, е резултат от транспортно произшествие с превозно средство, а не само трудова производствена злополука.
В обжалваното решение е подчертано, че освен вредоносното поведение на застрахования водач, в тежест на увредените лица е установяването на всеки от елементите на деликта, покрит като застрахователен риск. За разлика от пряко пострадалите при ПТП лица, правото на справедливо обезщетяване и на косвено засегнати от причинена смърт на родственик лица изисква допълнително окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по своята тежест.
Въззивният съд е намерил, че по делото не се установяват нито особени житейски обстоятелства, нито ясно очертани по интензитет и степен негативни емоционални преживявания. Счел е, че с оглед несъществената възрастова разлика (между пострадалия и първия ищец е близо 2 години и 9 месеца, а с втория ищец е близо 8 години и 3 месеца), не може да се обоснове поемане на роля на “бащина” фигура от който и да е от тях спрямо най-малкия. Взел е предвид, че към момента на инцидента всеки от братята е бил самостоятелен. Макар да са живеели сплотено и дори да са споделяли домовете си с майката и малкия брат, не е очертана водеща роля на който и да е от тях, респективно ясно изразено предпочитание в общуването, което да може да характеризира връзката с починалия като изключителна по интензитет и значимост за личността на страдащия. Отбелязал е, че свидетелските показания сочат на общуване на ищците с брат им в типичен по-широк роднински, а не прекия по-тесен семеен кръг. При тези данни апелативният съд не е намерил за установени специалните предпоставки за пораждане по изключение на право на компенсация на ищците поради загубена традиционна привързаност с починалия им брат и след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част, е отхвърлил като неоснователни предявените от тях искове за застрахователни обезщетения.
Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касационна проверка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите претендират достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Така соченият порок следва да е толкова съществен, че да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без извършване на същинската контролна дейност, предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касаторите и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. Изразеното от касаторите несъгласие с мотивите на въззивния съд, че съжителството на пострадалия през различни периоди със семействата на всеки от ищците не води до извод за наличие на по-силна емоционална връзка между тях, представлява оплакване за обикновена неправилност на обжалваното решение по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Тези аргументи не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК, а едва с акта по чл. 290 ГПК при евентуално допуснато касационно обжалвано. При това положение не може да се обосновава наличие на поддържаното от страната основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.
Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставените от касаторите първи и пети въпрос са фактологични, доколкото налагат извършването на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на въззивния съдебен акт. Формулировката на тези питания изисква да бъдат обследвани конкретните обстоятелства, за да се отговори дали е налице особено близка житейска връзка, кореспондираща с оправдани очаквания за взаимна грижа, помощ и подкрепа, която би обусловила правото на претендиращия да получи обезвреда за неимуществени вреди от смъртта на неговия близък. Ето защо същите нямат характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покриват общото селективно основание за достъп до касационен контрол. С оглед на това безпредметно остава обсъждането на релевираните от касаторите допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Останалите поставени от касаторите въпроси (втори, трети и четвърти) могат да бъдат обобщени като правно питане относно критериите за преценка на обстоятелства, които обосновават право на обезвреда за неимуществени вреди за причинена от деликт смърт на лице, извън кръга на най-близките на починалия. В мотивите на Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При наличието на така цитираната задължителна практика на ВКС отсъства основание за допуск до касация в сочената от ищците хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В обжалваното решение апелативният съд, след извършен обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е намерил, че по делото не се установяват особени житейски обстоятелства, нито конкретизирани по интензитет и степен негативни емоционални преживявания, които да обосноват материалноправната легитимация на ищците да получат претендираното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им. Изложил е подробни съображения, че към момента на инцидента всеки от братята е бил самостоятелен, като ищците са изградили свои семейства, грижели се за свои деца. Макар да са живеели сплотено и да са споделяли домовете си с майката и малкия брат, не е доказана водеща роля на който и да е от тях, респективно общуване, което може да характеризира връзката с починалия като изключителна по интензитет и значимост за личността на страдащия. Такива отношения с брат им съответстват на типичен по-широк роднински, а не прекия по-тесен семеен кръг. По тези мотиви въззивният състав е приел, че не са установени специалните предпоставки за пораждане по изключение на право на компенсация на ищците поради загубена традиционна привързаност с починалия им брат. Така формираният извод се основава на конкретните факти и обстоятелства по делото, поради което при постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната практика на ВКС. Това изключва преценка за осъществяване на касационен контрол на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в разглеждания случай не може да бъде приложено разрешението, дадено в цитираното от касаторите решение по гр. д. № 3327/2023 г. на ВКС, III г. о., което е постановено при различна фактическа обстановка – пострадалото лице и търсещия обезвреда негов брат са живеели в общо домакинство през целия си живот в бащината си къща, помагали са си взаимно и са разчитали един на друг.
От касаторите не са изложени доводи досежно противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, поради което по така обобщеното питане не може да се обоснове достъп до касационна проверка и на визираната в изложението хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Варна.
По разноските:
Поради недопускане на касационен контрол право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя в размер на 150 лева и присъжда в тежест на всеки от касаторите сумата от по 75 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 235/05.08.2024 г. по в. т.д. № 244/2024 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 8, ап. 7, и СЕВДАЛИН М. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплатят на ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от по 75 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по делото пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.