Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В. Т. и на Н. Ц. А., представляван от процесуалния му представител адв.М. Д., против Решение № 584/27.12.2010г., постановено по адм. дело №543/2010г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/.

К. Д. на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В. Т. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ №150900955/09.04.2010г. В касационната жалба се излагат подробни съображения за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК

. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Н. Ц. А., не взема становище по нея.

Касаторът Н. Ц. А. обжалва решението като излага подробни съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред, неправилно данъчната основа е определена само чрез прилагане на данни от НСИ и без да са съобразени данни относно конкретните разходи на лицето. Счита също, че незаконосъобразно по отношение на лихвите, изтекли при действието на ДПК отм. не е приложена е тригодишна погасителна давност. Претендира отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция „ОУИ” гр.В. Т., в писмен отговор, подаден от юрск. Ушилова, взема становище за неоснователност на тази касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК

, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред АСВТ е бил РА №150900955/09.04.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение №287/01.07.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ” В. Т. при ЦУ на НАП. РА е издаден в ревизионно производство по ЗОДФЛ отм. , ЗДДФЛ, вноски ДОО, ЗО и ДЗПО за периода 01.01.2003г.-31.12.2008г., започнало със ЗВР от 25.09.2009г. В резултат на констатации по ревизионен доклад /РД/ за направени разходи от ревизираното лице и настоящ касатор, превишаващи доходите му, е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което е определена основа за облагане на база определените потребителски разходи за живот в област П. и с оглед семейното положение на лицето. Издаден е РА, в който за всяка от годините от ревизирания период е определена данъчна основа, съставляваща превишение на извършените разходи над доказаните приходи, при което е определен за внасяне дължим данък и лихви за забава върху него. Определени са за внасяне здравноосигурителни вноски и лихви върху тях за периода от 17.11.2000г. до 31.12.2008г., на основание чл. 40, ал. 1, т. 15 ЗЗО – като лице неосигурено на друго основание.

С обжалваното решение АСВТ е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Предвид събраните в хода на съдебното производство допълнителни доказателства съдът е установил и приел, че за периода 2006-2008г. ревизираното лице е получило приходи като взискател по съдебно-изпълнително дело, поради което е променил определената от приходните органи основа с тези доходи, съответно е намалил размера на дължимия данък, в която част РА е отменен. Съдът е счел, че останалите събрани доказателства в хода на съдебното производство – договор с Ц. А., декларации, гласни доказателства, не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по РА, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на задълженията за лихва върху задълженията за данък по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ съдът е приел, че същите са публични, поради което давността, която е 5-годишна и е започнала да тече за най-ранното задължение от 01.01.2005г., не е изтекла към момента на спирането й с издаване на заповедта за възлагане на ревизия /25.09.2009г./. Приел е обаче, по същите съображения, че такава давност е изтекла по отношение на определените задължения за дължими здравно-осигурителни вноски /ЗОВ/ лихви върху тях в периода до 30.11.2003г., съответно е отменил РА в тази му част.

Недоволен от решението е останал на първо място ревизираното физическо лице Н. А., който се оплаква, че решението е необосновано и незаконосъобразно предвид съображения за липсва на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи, за неправилно определяне на основата за облагане с данъци и за несъобразяване на изтекла погасителна давност относно задълженията за лихви върху данъка и ЗОВ.

Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай – на тези по т. 7 на ал. 1, чл. 122 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено пълно, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че ревизираното лице не е имало никакви приходи в периода 2003-2008г., не е получавало възнаграждения, не е развивало дейност като ЕТ, а от друга страна в същия период е направило разходи във връзка с издръжката си за живот, както и с половината от издръжката на непълнолетното си дете, а през 2008г. е направен и разход за закупуване на МПС. При липса на приходи и наличие на разходи, е налице несъответствие по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с което е прието, че правилно е определена от приходните органи, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, основата към която е приложен установения от закона размер на данъка. Според касатора необосновано е основата да се определя само въз основа на данни от НСИ за обичайния размер на разходите за живот, без да е съобразен установения с гласни доказателства начин на живот на ревизираното лице, не е съобразено и обстоятелството, че сумата за закупуване на МПС през 2008г. не е разход, тъй като е получена от пълнолетния син на лицето, по договор. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, събрал е исканите от страните доказателства като законосъобразно е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно специалното правило на чл. 124 ДОПК, според което в тежест на ревизираното лице е да обори фактическите констатации по РА. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК като е констатирано превишение на разходите над приходите.

Разходната част за всички ревизирани години е определена на база потребителския разход за живот за един възрастен и Ѕ

непълнолетно дете, по данни на НСИ за всяка година /чл. 122, ал. 2, т. 14ДОПК/, а за 2008г. е включен и разход за закупуване на автомобил в размер на 5200лв. Представените от НСИ данни по делото са съответствали на тези, приети от приходните органи като база на обичайните разходи. Разпитаните свидетели са установили, че ревизираното лице живее на село, не употребява алкохол и цигари, живее скромно, гледа животни, обработва градина. Правилно съдът не е приел, че не са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите, тъй като събраните доказателства не са достатъчно, за да се приеме, че ревизираното лице е имало разходи на живот, значително по-ниски от обичайните. Освен това в доказателствена тежест на лицето е било освен да установи основания за намаление на размера на обичайните разходи, да установи стойностите на това намаление – като суми или проценти. Няма данни в тази връзка да е проявена процесуална активност, не е искано ползване на специални знания чрез назначаване на експертиза. Обоснован е изводът, че размерът на установените разходи не е оборен при условията на пълно насрещно доказване.

Обосновано е прието от АСВТ, че не е доказано при горните условия, че не е налице разход от 5200лв. за закупуване на джип „Г. Ч.”, съответно е налице приход за същата сума, поради получаване на сумата от пълнолетния син на ревизираното лице по договор от 20.01.2008г. Договорът няма достоверна дата, не е установено реалното предаване на сумата, освен това в хода на ревизионното производство е дадено друго обяснение за произхода на средствата за закупуване на джипа – от продажба на две крави и малки прасенца.

Що се отнася до твърденията, че касаторът е получавал приходи от майка си в размера на получаваната от нея пенсия, същите са несъстоятелни, тъй като съобразно данните на НСИ размерът на пенсията се явява недостатъчен за издръжката на повече от един възрастен. Не са подкрепени с надлежни доказателства твърденията за получаване на рента от земеделски земи, в пари или натура.

Съдът е променил размера на определената от ревизиращите органи данъчна основа в приходната й част за 2006, 2007г и 2008г., относно получени приходи от ревизираното лице в качеството му на взискател по изпълнително дело. С оглед приетата промяна съдът е определил по-нисък размер на данъка и лихвите за същите период, в която част е отменен РА.

Недоволен от решението в тази му част е останал Директора на Д ”ОУИ” В. Т., който твърди, че няма данни посочените суми в удостоверението на съдия-изпълнителя да са част от паричния поток на лицето, не представляват придобито движимо или недвижимо имущество по смисъла на чл. 122 ДОПК, нямало е данни сумите да са реално получени от лицето, неправилно са определени годишно, а не по –месечно.

Оплакването е неоснователно. Приходите са трите данъчни периода са установени пълно чрез неоспорен официален документ – удостоверение, издадено от съдебно-изпълнителна служба при РС гр. Ч. бряг, в който е удостоверено, че ревизираното лице в качеството си на взискател на длъжника Т. И. е получил описаните в документа суми. Размера на сумите и факта на получаването им е установен. Получените суми са приходи и подлежат на включване в данъчната основа, правилно са включени в годишната данъчна основа, предвид годишното облагане на доходите на лицето.

Касаторът е направил възражение за изтекла погасителна давност на определените му с РА задължения за лихви върху определените му задължения за данъци по ЗОДФЛ отм. за 2003, 2004 и 2005г. , за дължими ЗОВ за периода 17.11.2000г.-31.12.2005г. и за лихви върху ЗОВ за периода 2000-2007г. Не е била спорна дължимостта и размера на ЗОВ като главница. АСВТ е уважил частично възражението като е приел, че е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 140 ДПК отм. , само върху задълженията за ЗОВ и лихви върху тях за периода от 17.11.2000г. до 30.11.2003г. Отменил е РА в тази му част.

Касаторът Н. А. счита, че като не е приложил кратката тригодишна погасителна давност съдът неправилно е тълкувал закона. Оплакването е частично основателно.

Неоснователно е по отношение на главницата за ЗОВ, начислени за периода след 30.11.2003г. Съдът законосъобразно е приложил установената в чл. 140 ДПК отм. петгодишна погасителна давност. Вноската за м. декември 2003г. е дължима до 10-то число на 2004г., поради което давност за нея започва да тече от 01.01.2005г. и не е изтекла към 25.09.2009г., когато е издадена ЗВР. Останалите вноски са дължими към по-късни дати. ЗОВ са публични вземания по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 пр. последно ДПК отм. .

По отношение на лихвите върху задълженията за данъци и ЗОВ, за периода на действие на ДПК отм. - 31.12.2005г., приложим предвид материално-правния характер на разпоредбите, уреждащи давността, съдът незаконосъобразно е приложил петгодишната давност, установена в разпоредбата на чл. 140 ДПК отм. .

В разпоредбата на

чл. 13, ал. 1 ДПК

, в която са посочени изчерпателно публичните държавни вземания, не са посочени лихвите върху задължения за данъци. Поради това, недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване да се приеме, че и лихвите представляват публични вземания. След като същите имат частноправен характер по отношения на тях следва да намери приложение давностният срок, предвиден в

чл. 111, б. "в" ЗЗД

, който е тригодишен. Неприложима е уредбата на ДОПК, в която вече задълженията за лихви са определени изрично като публични вземания. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на КС на РБ в решение по конст. дело №9/1996г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми.

С възлагането на ревизията на 25.09.2009г. срокът е спрял да тече. Поради това, задълженията за лихви начислени за период, който надвишава три години, считано от датата на възлагане на данъчната ревизия назад, са погасени по давност и РА в тази част се явява незаконосъобразен.

Задължението за заплащане на данък по ЗОДФЛ отм. за 2003г. ,2004г. и 2005г. е следвало да бъде заплатено съответно през 2004г., 2005г. и 2006г., най-късно в 30 дневен срок от 15.04, съгласно чл. 54 вр. с чл. 41 ЗОДФЛ отм. . Изводът е, че за и трите данъчни периода вземанията върху главниците са погасени по давност към 25.09.2009г. Ето защо в тази си част решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РА следва да се отмени като незаконосъобразно, като се отмени в същата част и РА. Както се посочи по-горе чл. 140 на ДПК отм. не се прилага относно лихвите, поради което за начална дата, от която тече давностния срок не може да се приеме 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Изложеното се отнася и за лихвите начислени върху ЗОВ, дължими за периода след 30.11.2003г. до 30.11.2005г. Тези вноски са дължими до 10-то число на следващия месец, за който се отнасят /чл. 40 ЗЗО/, от когато започва да тече тригодишният давностен срок, който се явява изтекъл към издаване на ЗВР. За следващите вноски /за м. 12.2005г. и сл./ вече са приложими правилата на ДОПК. За част от лихвите, включени в този период, не е било съобразено от съда и уреденото в пар. 19д ПЗР ЗЗО изключение, а именно, че за задълженията за здравноосигурителни вноски на лица, които ги дължат за своя сметка, възникнали до 1 юни 2005 г., не се дължи лихва за периода от 1 юни 2005 г. до 31 декември 2006 г.

Касаторът -Директор на Д „ОУИ” В. Т. намира, че незаконосъобразно е отменен РА, тъй като при направено възражение за давност, главниците остават дължими. Същите не подлежат на принудително събиране, което обаче не прави РА незаконосъобразен, съответно не е основание за неговата отмяна. Оплакването е неоснователно. Касационната инстанция намира, че изводите на АСВТ за правното значение на направеното възражение за погасяване на данъчни задължения по давност и изтичане на срока, са правилни и законосъобразни. Съдът е приел, че следва да бъде отменен РА, но не защото при възлагане на данъчната ревизия и при неговото издаване са допуснати нарушения, а защото правото за принудително събиране на установените с този РА задължения е погасено поради изтичане на давност. В този смисъл е и трайната съдебна практика, поради което е неоснователно основното възражение в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил РА при липса на допуснати нарушения от страна на данъчните органи, както на процесуалните, така и на материалноправните правила.

Предвид изхода на делото разноски в касационното производство се присъждат в полза на касатора – Н. А., в размер на 5лв. за държавна такса. Разликата до 25лв. не е дължима, тъй като е внесена без основание.

Водим от горното и на осн.

чл. 222, ал. 1

и

чл. 221, ал. 2 АПК

, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 584/27.12.2010г., постановено по адм. дело №543/2010г. по описа на Административен съд В. Т., само в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Н. Ц. А. от с. Г.,обл.Плевен, против ревизионен акт №150900955/09.04.2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 287/01.07.2010г. на Директор на Дирекция „ОУИ” В. Т., в частта на ревизионния акт, в която е определено задължение за лихви върху дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2003г., 2004г. и 2005г. и в частта, в която е определено задължение за лихва върху вноски за здравно осигуряване, дължими за периода от 30.11.2003г. до 30.11.2005г. вкл. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

:

ОТМЕНЯ

ревизионен акт №150900955/09.04.2010г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 287/01.07.2010г. на Директор на Дирекция „ОУИ” В. Т., в частта на ревизионния акт, в която е определено задължение за лихви върху дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2003г., 2004г. и 2005г. и в частта, в която е определено задължение за лихви върху вноски за здравно осигуряване, дължими за периода от 30.11.2003г. до 30.11.2005г. вкл.

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 584/27.12.2010г., постановено по адм. дело №543/2010г. по описа на Административен съд В. Т., в останалата му част.

ОСЪЖДА

Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” В. Т. при ЦУ на НАП София да заплати на Н. Ц. А. от с. Г., обл.Плевен, сумата от 5 /пет/лева за разноски в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ С. П.

С.П.