Образувано е по касационната жалба на М. Л. Г., Л. Н. А.-Шанова, Н. И. А., Е. Л. А., Д. Щ. и Н. С. Щ. против решение №6812 от от 11.12.2012 г. по адм. д.№ 8049/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите твърдят, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, защото срокът за подаване на искането започва да тече от решението по молбата за отмяна, а не както е приел съдът от касационното решение. Правото им да искат обезщетение не е преклудирано към момента на сезиране на областния управител, защото решението на гражданския съд по чл. 7 от ЗВСОНИ е влязло в сила на 29.06.2011 г., но отмененителното производство по отмяна по чл. 303 от ГПК е от 30.03.2012 г., от който момент тече срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Като е приел, че искането пред административния орган е извън преклузивния срок на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а делото да се върне на областния управител за произнасяне.

Ответната страна областен управител на област С. е изразил становище за неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Искането 30.05.2012 г. е извън преклузивните срокове в хипотезите на чл. 9 от ЗОСОИ, като разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ касае случаите когато иска по чл. 7 е отхвърлен след 22.11.1998 г.

Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока на чл. 211, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София - град е по жалбата на касаторите против мълчалив отказ на областния управител на област С. да разгледа и се произнесе по искането им с вх.№92/38 от 30.05.2012 г. от за обезщетение с жилищни компенсаторни записи за недвижим имот, възстановен на бивши собственици на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Административният орган не се е произнесъл по него. За да отхвърли жалбата като неоснователна административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ като жалбоподателите са сезирали областния управител след преклузивния срок двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ който е започнал да тече от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗОСОИ по гр. д.№155/20190 г. , а именно от 29.06.2011 г. и е изтекъл на 29.08.2011 г.. Искането е подадено на 30.05.2012 г

По делото е установено, че жалбоподателите са били ответници по предявен срещу тях иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за жилищна сграда със застроена площ от 54 кв. м. и място с площ от около 1660 кв. м., съставляващо парцели XII, XIII и XIV и 300 кв. м от парцел XI, като с решение №585/06/ 12.07.2006 г. по гр. д.№ 222/ 2005 г. по описа на ВКС, ІV г. о. в производство по чл. 218а от ГПК иска е уважен. Искането за обезщетение е подадено в областната администрация на 30.05.2012 г.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ / създадена със ЗИДЗОСОИ/ ДВ бр. 9/ 1.02.2000 г./ регламентира възможността в тримесечен срок от влизане в сила на изменението на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от ЗВСОНИ , да поискат обезщетение. Хипотезата обхваща случаите, в които към момента на влизане в сила на изменението няма висящи съдебни производства. Ако има висящи дела законодателят с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ определя друг ред за разглеждане на вече направено искане за обезщетяване, както и друг момент, от който може да бъде упражнено правото за обезщетяване, ако решението на гражданския съд е влязло в сила след 22.11.1998 г. Тъй като към момента на влизане в сила на изменението исковото производство е било висящо то следва да се приеме, че е приложима нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Жалбоподателите са могли да предявят искания по чл. 6 от ЗОСОИ в двумесечен срок от влизане на решението в сила.

Неоснователен е доводът на касаторите, че релевантен за спора е моментът на влизане в сила на решение от 30.03..2012 г. по гр. д.№15/ 2010 г. по описа на ВКС, петчленен състав. Това решение е постановено в производство по чл. 303 от ГПК . Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения и се развива след като процеса е приключил. Поради това следва да се приеме, че законодателят в чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ под "влезли в законна сила решения" е имал предвид постановените съдебни актове в инстанционното производство, а не решенията на съда по реда на отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънистанционен контрол на влезли в сила неправилни решения. След като спора по чл. 7 от ЗВСОНИ е приключил с влязло в сила съдебно решение на 29.06.2011 г., то сезирането на областния управител на 30.05.2012 г. е извън двумесечния срок. Отказът на областния управител е законосъобразен, а като е отхвърлил подадената срещу него жалба, административния съд е постановил правилно съдебно решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното ,Върховният административен съд, ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №6812 от 11.12.2012 г. по адм. д.№ 8049/2012 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ И. А.а Й.К.