Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на

Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив

, против Решение № 112/18.01.2012г., постановено по адм. д. № 318/11г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен

ревизионен акт /РА/ № 13001001656 от 27.09.2010 г., издаден от Г. П. Й., старши инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1033357 от 14.12.2010 г., потвърден с решение № 33 от 14.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП .

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът е приел, че субсидията е използвана целево и не представлява доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът Ч. Т. К.

, чрез пълномощника си, адв. С. Георгиев в писмени бележки и съдебно заседание излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 13001001656 от 27.09.2010 г., издаден...