Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Х. А. Х. против решение по адм. д.№ 354/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът в нарушение на закона е приел, че оспорената заповед е за поправка на очевидна фактическа грешка. Така се обезсмисляла идеята за стабилност на административния акт, защото е налице висящност на спора за законосъобразност на поправените заповеди. Неправилното посочване на основанието за прекратяване на служебните правоотношения е въпрос на незаконосъобразност на поправената заповед. Ответната страна не е изразила становище.

Върховната административна прокуратура чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 19/ 8.02.2010 г. по адм. д. № 354/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен първоинстанционният съд се е произнесъл с два диспозитива, като е отхвърлил като неоснователна жалбата на Х. А. Х. с искане за прогласяване нищожността на заповед № 1995/10.11.2009 г. на Директора на ОД-МВР гр. С., с която на основание чл. 62 от АПК е поправена допусната очевидна фактическа грешка в заповед №1297/22.07.2009 г. и заповед № 1358/ 3.08.2009 г. С втория диспозитив на решението е отхвърлил като неоснователна жалба с искане за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна. Решението следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 62 , ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна...