Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Н. Д. – Н. Д.” – гр. Ч. срещу решение № 214/19.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1351/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА №2400544/07.07.2006 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С. З. в частта за допълнително начислен ДДС на стойност 22 745, 90 лв. и начислени лихва в размер на 1 610, 40 лв., потвърден с решение № 886/31.08.2006 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П.. В касационната жалба не са посочени конкретните отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направен е анализ от касатора на регламентацията, предвидена в ЗДДС относно регистрацията по този закон и достигането на определения в него облагаем оборот. В жалбата се съдържа оплакване относно извършеното сравнение на оборотите на касатора и тези на фирма, занимаваща се със същата дейност. Останалите съображения са развити в касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на касатора – адв.. Р..

Ответникът по касационна жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Стоянов оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът в мотивите на решението си подробно е обсъдил доводите на касатора – тогава жалбоподател и задълбочено е отговорил на всички спорни въпроси.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

ЕТ „Н. Д. – Н. Д.” – гр. Ч. е обжалвал пред Пловдивския окръжен съд РА №2400544/07.07.2006 г. на ТД на НАП – гр. С. З. в частта за допълнително начислен ДДС на стойност 22 745, 90 лв. и начислени лихва в размер на 1 610, 40 лв., като акта е потвърден с решение № 886/31.08.2006 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П.. Начисленият данък с ревизионния акт е поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК Съдът е приел, че органа по приходите е извършил анализ на обстоятелствата съобразно изискването на чл. 122, ал. 2 ДОПК, тъй като ревизираният субект не е представил доказателства документи за оборота си от 01.08.2005 г. – 30.09.2005 г., въпреки надлежното уведомяване за това. Ревизираният период, който е бил обхванат е 14.01.2005 г. – 01.12.2005 г., като според съдът ревизиращите органи са се съобразили с представената от едноличния търговец касова лента за периода 01.07.2005 г. – 31.07.2005 г., а оборота от 01.01.2005 г. – 13.01.2005 г. е изключен от ревизията, тъй като е извън ревизирания период (направена е от ревизиращите органи корекция в посока намаление с 2 873, 42 лв.). Относно възражението на жалбоподателя, че ревизиращите органи не са взели предвид извършените сторнировъчни операции, съдът е приел, че изрично е поискано от органа по приходите да се представят доказателства за извършените сторно-операции и за нейното счетоводно отразяване, но такава информация не била предоставена въпреки, че е била поискана по реда на чл. 37, ал. 2 ДОПК и е направен извод от съда за правилно приложение на чл. 37, ал. 4 ДОПК от органите по приходите, извършили ревизията. Предвид представената сторно-бележка № 18 съдът е приел, че не са налице всички реквизити съгласно Наредба № 4/1999 г. и в тази връзка са констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. Относно основата за облагане, съдът не е възприел възраженията на жалбоподателя, че това определяне е станало въз основа на неясни принципи, тъй като изрично в ревизионния акт било пояснено как е определена основата за облагане, при положение, че ревизираният субект не е представил изисканите му доказателства. Въз основа на всичко това съдът е направил извод, че ревизираното лице не е представило доказателства за опровергаване констатациите на ревизионния акт, по отношение на който е приложима презумпцията за вярност съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

Обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закони.

Ревизията, извършена на касатора е била по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, а това съобразно ДОПК представлява ревизия в особени случаи за периода 14.01.2005 г. – 31.12.2005 г., тъй като е установено, че към 31.12.2004 г. едноличният търговец е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и той е формиран от продажби на стоки и услуги в обект пицария „Карини”, като този оборот е документиран по касов апарат.

Разпоредбата на чл. 109 ЗДДС третира регистрация по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, когато последните са установили, че съответния търговец е достигнал необходимия облагаем оборот за регистриране по този закон и той е в размер на 50 000 лв. Ревизията е установила данъчната основа в размер на 136 475, 39 лв., а дължимият ДДС в размер на 22 745, 90 лв. след извършен обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 във връзка с ал. 1 ДОПК.

Съдът в обжалваното решение е обсъдил обясненията на касатора във връзка с изисканите му от ревизията документи, че счетоводните регистри за процесния период са изгубени, както и книгата за дневните финансови отчети, а също и месечните такива, поради преместването му от едно жилище в друго, като е пояснил, че офиса му се намира в жилището, където живее. Правилно съдът е приел, че ревизиращите органи са се съобразили с представената от търговеца касова лента за периода 01.01.2005 г. – 31.07.2005 г., както и че органите по приходите са намалили облагаемата основа оборота по касови ленти за периода 01.01.2005 г. – 13.01.2005 г., тъй като този период е извън ревизирания. С оглед ангажираните от касатора доказателства пред първоинстанционния съд, последният е направил законосъобразен извод, подкрепящ констатациите на ревизионния акт, че ревизираното лице не е водило редовна счетоводна отчетност. Относно сторнировъчните операции, съдът е приел, че въпреки изисканите от ревизиращите органи доказателства за сторно-операциите, необходимите за това доказателства не са представени, а сторно бележка № 18 не сдържа всички необходими реквизити по чл. 26, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 23, ал. 2 от Наредба № 4/`101999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Видно от осъществените сторно-операции настоящият съдебен състав преценява, че те съдържат всички изискуеми реквизити по Наредба № 4/1999 г., но непредставянето на доказателства за извършените счетоводни записване по повод извършените сторно-корекции правилно е обосновало ревизиращите органи, а впоследствие и съда да не вземат предвид сумите по сторно-операциите в общ размер от 63 633, 66 лв. Без надлежно осчетоводяване на сторно-операциите, макар при съществуващи реквизити на сторно бележките, не може оборота по тях да се приспада от общия облагаем оборот.

Оплакването на касатора за неправилно приложение на сравнението на неговите обороти и тези на друг търговец, правилно окръжният съд е приел, че в тази част ревизионният акт е мотивиран, като е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа. Обстоятелството, че касаторът още по време на ревизията е заявил, че голяма част от счетоводната му документация е изгубена и не може да я предостави на ревизиращите органи, не може да се вмени във вина нито на последните, нито на съда. Законосъобразен е извода на съда, че като се има предвид, че ревизията е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 , т. 4 и 5 ДОПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на акта се считат за верни до доказване на противното, а касатора не ги е опровергал с всички допустими по ДОПК доказателствени средства.

Оплакването, че не ставало ясно периода, за който е прието че е достигнат необходимия за регистрация по ЗДДС оборот, правилно първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на решението си, че при определяне на данъчната основа ревизиращите органи не са взели предвид данните, предоставени от касатора от касовите му ленти за периода 01.01.2005 г. – 13.01.2005 г., тъй като той не се обхваща от ревизирания период. Определянето на основата на облагане по аналог също е съобразена с изискванията на чл. 122 ДОПК и чл. 108 ЗДДС.

Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на окръжния съд е правилно постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане на юриск. Стоянов, на дирекция „ОУИ” – гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 827, 13 лв.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 214/19.03.2007 г., постановено по адм. дело № 1351/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА

ЕТ „Н. Д. – Н. Д.” – гр. Ч. да заплати на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП 827, 13 лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а

С.А.