Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 10897/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х. К. ООД гр.Кърджали с ЕИК 207152265 чрез адв. Я. срещу решение № 1572/24.07.2025 г. по дело № 158/2025 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16000924002188-091-001/22.11.2024 г., с който допълнително е установен корпоративен данък за 2023 година в размер на 60 672,38 лв. и лихва в размер на 3 307,76 лв., потвърден с Решение № 37/31.01.2025 г. на директор на дирекция “ОДОП”.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е разгледал доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, като е възприел безрезервно установените от приходните органи факти. Изразява становище за формиран в нарушение на материалния закон – ЗКПО извод на съда за законосъобразност на РА, като твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява фактическото извършване на процесните услуги, поради което разходите по фактурите се явяват документално обосновани. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски.
Ответникът– директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред АС - Кърджали е оспорен РА № № Р-16000924002188-091-001/22.11.2024 г., с който на „Х. К. ООД гр.Кърджали допълнително е установен корпоративен данък за 2023 година в размер на 60 672,38 лв. и лихва в размер на 3 307,76 лв., потвърден с Решение № 37/31.01.2025 г. на директор на дирекция “ОДОП”.
Първоинстанционният съд е развил съображения, че ЗВР, РД и РА са подписани с валиден КЕП и РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма по чл.120, ал. 2 ДОПК, при правилно прилагане на материалния закон. Приел е, че са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 и чл. 10, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКПО за извършеното увеличение на ФР за процесната 2023 г. Според съда е установено по категоричен начин, че от страна на РЛ са начислявани възнаграждения за услуги по описаните подробно в РД и в РА фактури, без те да са реално осъществени, поради което разходите по тях не могат да бъдат признати за данъчни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.
На първо място, не са налице допуснати от АС - Кърджали съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл.172 а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е обстойно събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени и гласни доказателства, и е формирал обоснован и правилен извод за материална законосъобразност на оспорения РА.
На следващо място, при постановяване на съдебния акт правилно е приложен материалният закон и изводът за материална законосъобразност на РА се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Правилно АС – Кърджали е приел, че съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството изисква първичният счетоводен документ да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Обосновано съдът е приел, че по отношение на сумата от 88 012,35 лв., отчетени по сметка 602 - Разходи за външни услуги по инвойс фактура № 1029/15.08.2023 г. на стойност 44 999,85 евро, издадена от МК OBJEKTEINRICHTUNGEN Gmbh; представляваща плащане на наем на почистващи машини за периода 01.01.2023 г. 15.08.2023 г. не са представени доказателства колко машини са били използвани от „ХЕТАФЕ КЛИАР“ ООД, както и че няма доказателства, че посочените в Договор за наем от 30.12.2023 г. машини са предоставени от немското дружество на жалбоподателя. Вярно е акцентирал също така, че договореният наем по никакъв начин не може да бъде обвързан с фактурирания такъв за периода 01.01.2023 г. - 15.08.2023 г. на стойност 44 999,85 евро, както и че тези доказателства не съответстват на записите в представените счетоводни регистри на дружеството. Относно сумата от 488 761,92 лв., отчетени по сметка 602, посочена като Разходи за външни услуги по инвойс фактура № 1211/30.09.2023 г. на стойност 249 900,00 евро, издадена от МК OBJEKTEINRICHTUNGEN Gmbh АС - Кърджали е разгледал съдържанието на всички приобщени частни писмени документи – договор за наем, РКО и съответните фактури. Правилно съдът е заключил, че договореният годишен наем по никакъв начин не може да бъде обвързан с фактурирания такъв за периода 01.01.2023 г. - 30.09.2023 г. (249 900,00 евро), както и че представените доказателства не съответстват на записите в представените счетоводни регистри на дружеството. Относно сумата от 29 949,53 лв., осчетоводени по дебита на сметка 609/1 - Други разходи с основание „командировки“ съдът е констатирал, че при съпоставяне на доказателствата се установява, че съществува несъответствие между лицата и техния брой, посочени при извършване на ревизията, и тези, посочени в съдебно заседание от 02.06.2025 г. и съдебно заседание от 07.07.2025 г. С оглед на това първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че с представените едва в съдебното производство на писмени и гласни доказателства, жалбоподателят не е доказал, при условията на пълно доказване, че действително са извършвани дейности по почистване на киносалони в Германия от посочените лица.
Както вярно е посочил АС - Кърджали, фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение както за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. След като от писмените документи не може да се установи видът на услугите, дължимият резултат и отделните компоненти за формиране на договорената цена, то разходите по спорните фактури не са документално обосновани според чл.10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО и не следва да бъдат признати. В този смисъл при издаването на РА са налице основанията по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за увеличение на СчФР с непризнаване на разходите по процесните фактури и до формиране на допълнителни задължения за корпоративен данък за д. п. 2023 г. по отношение на РЛ.
По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния РА, АС - Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лева за касационното производство с оглед материалния интерес по делото, като размерът му е определен съобразно конкретната процесуална активност на ответника, а именно - представена писмена защита по касационната жалба, без изразено устно становище по съществото на спора в касационното производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, като се съобрази и Решение по дело С - 438/22 на Съда на ЕС.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1572/24.07.2025 г. по дело № 158/2025 г. на Административен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА „Х. К. ООД гр.Кърджали да заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер на 700 лева за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА