Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Средно училище „Св.Св. Кирил и Методий“, с. Върбина, общ. Мадан срещу решене №207/13.08.20г. на Смолянски окръжен съд, с което са уважени исковете на Н. А. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и за възстановяване на длъжност „старши учител, начален етап на основното образование“.

В жалбата са изложени доводи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е прието, че учителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на ранно пенсиониране, не са включени в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а според касатора е точно обратното, и работодателят разполага с право на избор кога да упражни правото си на уволнение на това основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали работодателят може да прекрати трудовият договор с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в, ал. 1, т. 1 КСО. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 58/2018г. на ВКС ІV ГО.

В отговора на касационната жалба, ищцата се е позовала на решение №43/19г. на ІІІ ГО, с което е съобразено решението на въззивния съд и иска да не се допуска касационно обжалване.

Въззивният съд действително е приел, че ищцата е работила по трудов договор при ответника на длъжност „старши учител, начален етап на основното образование“, придобила е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране, но този случай не се включва в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което уволнението извършено на това основание е незаконно. Това е бил решаващият извод за уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото е налице последващо изменение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, което налага тълкуването на старата и редакция, в смисъла, който е даден от въззивния съд. Първо въззивното решение е изцяло съобразено с решение №43/19г. на ІІІ ГО, според което работодателят не може да прекрати трудовия договор с учител заради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на ранно пенсиониране, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. И второ самият законодател при последващо изменение на разпоредбата, с цел да премахне противоречието в нормата и да внесе яснота относно смисъла на закона и обема на уредените случаи, изрично е изключил от хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (ДВ бр. 107/20г.) случаите на ранно пенсиониране при учителите. Целта на изменението не е била да се преуреди правоотношение заради изменени обществени условия, а именно, за да се внесе яснота при тълкуването на правната норма.

Разноските, направени от ищцата пред настоящата инстанция в размер на 720лв. и представляващи платен адвокатски хонорар, се дължат от касатора работодател с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решене№207/13.08.20г. на Смолянски окръжен съд.

ОСЪЖДА ответника Средно училище „Св.Св. Кирил и Методий“, с. Върбина, общ. Мадан да плати на ищцата Н. А. В. 720лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: