Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Я. А. Д. от [населено място] и И. А. И. от [населено място] срещу определение № 141 от 06.02.2020г., постановено по в. гр. д.№ 581/2019г. на Добричкия окръжен съд по чл. 248 ГПК, в уважителната му част.

Частните жалбоподатели считат определението за неправилно, поради което искат неговата отмяна.

Ответниците по жалбата Т. С. И., И. А. И. и М. А. И. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани страни, в определения от съда едномесечен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 303 от 26.11.2019г. по гр. д.№ 581/2019г. Добричкият окръжен съд е обезсилил решение № 41 от 18.04.2019г., допълнено с решение № 44 от 19.04.2019г. и поправено с решение № 69 от 03.07.2019г., постановени по гр. д. № 523/2019г. на Районен съд – гр. Г. Т в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Я. А. Д. и И. А. И. срещу Т. С. И., И. А. И. и М. А. И. искове по чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 40 ЗЗД, чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 76 ЗН за недействителност на актове на разпореждане с подробно описаните в решението недвижими имоти, извършени с нот. актове №№ 145/03.10.2014г., 146/03.10.2014г., 63/06.11.2014г. и 94/21.11.2016г., както и в частта, с която е отхвърлен искът им срещу същите ответници за делба на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ от 176 кв. м, партерен етаж /мазе/, таван, гаражи и второстепенна постройка, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска дворно място, съставляващо УПИ *, кв. 69 по ПУП на гр. Г.Т.Пото решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу Т. С. И., И. А. И., М. А. И., А. А. К. и С. В. К. за делба на УПИ *, кв. 19 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, и на нива с площ от 11, 000 дка, имот № * в землището на [населено място].

С обжалваното определение въззивният съд е допълнил посоченото решение, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Я. А. Д. и И. А. И. са осъдени да заплатят на Т. С. И., И. А. И. и М. А. И. сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че съобразно приложения по делото списък на разноските пред първата инстанция от 07.03.2018г. ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и са поискали тяхното заплащане в случай на постановяване на благоприятен за тях съдебен акт както в отговора на исковата молба, така и в съдебното заседание на 10.04.2019г., в което е даден ход на делото по същество. Посочено е, че с оглед изхода на спора и разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК същите имот право на сторените от тях разноски в пълен размер.

Определението е законосъобразно. Отговорността за разноските по делото е задължение на страната, която неоснователно е предизвикала правния спор, да заплати на другата страна, в чиято полза съдът е решил делото, сторените разноски. Ответникът има право на заплатените разноски за един адвокат както при отхвърляне на иска, така и при прекратяване на производството по делото – чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

В случая, видно от представения пред първата инстанция договор за правна защита, ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, и своевременно са поискали тяхното присъждане, поради което и с оглед постановения за тях позитивен резултат по делото предпоставките за уважаване на искането им по чл. 248 ГПК са били налице.

Във връзка с доводите в частната жалба следва да се отбележи, че след като за сторените пред първата инстанция разноски е бил представен списък, представянето на списък за същите разноски и пред въззивната инстанция не е било необходимо, а освен това съгласно дадените в т. 8 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, а установената в чл. 80, ал. 2 ГПК правна последица настъпва само в случай на изменение на решението в частта му за разноските.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а определение № 141 от 06.02.2020г., постановено по в. гр. д.№ 581/2019г. на Добричкия окръжен съд по чл. 248 ГПК.

т о не подлежи на обжалване.

Председател:

ЧЛЕНОВЕ: