Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на Г. В. Н. - К. и И. А. К., срещу въззивно решение № 245 от 15.11.2019 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Шуменския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на постановения съдебен акт поради това, че е разгледан непредявен иск, както и поради това, че въззивният съд е извършил поправка на допусната, според него, очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, каквито правомощия той няма.

С определение № 349 от 13.07.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация З. К. К. изразява становище, че въззивното решение е допустимо и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 93 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 1274/2018 г. на Шуменския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. В. Н. - К. и И. А. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците З. К. К. и К. К. К. да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на всякакви МПС върху имот с идентификатор. ... по КККР на [населено място], да не премахват и повреждат бариерата, поставена към посочения имот откъм [улица], и да премахнат паркираните в същия имот МПС, както и в частта, с която К. Т. К. е осъден да прекрати неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране върху имот с идентификатор. ... по КККР на [населено място], както и да не премахва и поврежда бариерата, поставена на входа откъм [улица]към посочения имот.

Въззивният съд е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и е намерил същите за неоснователни. Приел е, че неточното посочване в диспозитива на решението на идентификатора на недвижимия имот, обект на правото на собственост на ищците, чиято защита ищците търсят чрез предявения негаторен иск, не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в контекста на твърдението на ищците, че се легитимират като собственици на идеални части от самостоятелен обект с идентификатор...., представляващ подземен гараж, построен в поземлен имот с идентификатор. ..., изложил е съждения относно правния статут на този самостоятелен обект и е преценявал поведението на ответниците по иска с оглед създаването на пречки ищците да упражняват правото си на собственост върху този обект.

Така постановеното въззивно решение, с което съдът е потвърдил първоинстанционното решение, като в диспозитива на своя акт е посочил верния идентификатор на недвижимия имот, предмет на иска по чл. 109 ЗС, не е недопустимо.

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебния акт. Очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 247 ГПК са такива неточности в текста на диспозитива, които не променят волята на съда, обективирана в мотивите, като например грешно изписване на името или някои от цифрите в ЕГН - то на страна, на номер на делото, на границите на недвижим имот, на датата на съдебното заседание. Във всички тези случаи допусната грешка в диспозитива не може да се приравни автоматично на произнасяне по непредявен иск или по отношение на ненадлежна страна, и съответно да обоснове обезсилване на постановеното решение. Поправянето на очевидни фактически грешки не е обусловено със срок, поради което поправката може да бъде извършена и след произнасянето на въззивната инстанция или след влизане на решението в сила.

Безспорно, допуснатите очевидни фактически грешки подлежат на поправяне по реда на чл. 247 ГПК от съда, който го е постановил. Решението, с което съдът допуска или отказва да допусне поправка на очевидни фактически грешки в основното решение, представлява самостоятелен съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението. Ако в производството по обжалване на първоинстанционното решение въззивният съд констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка, той следва да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на компетентния съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. Но ако приеме, че грешката е от такова естество, че не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира предварително провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК по нейното отстраняване. В този смисъл напр. решение № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, І г. о., и решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, І г. о.

Такъв е и настоящият случай. Въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено последното йерархично ниво от цифровия идентификатор на недвижимия имот, обект на правото на собственост на ищците, чиято защита се цели чрез предявения иск по чл. 109 ЗС. Квалифицирал е този пропуск като очевидна фактическа грешка, която не рефлектира върху допустимостта на първоинстанционното решение и не обосновава произнасяне по непредявен иск предвид обстоятелството, че в мотивите на решението недвижимият имот навсякъде е посочен с пълния си идентификатор и за съда и страните не е имало съмнение, че предмет на негаторната защита е именно самостоятелният обект с идентификатор. ..., представляващ подземен гараж, а не поземленият имот с идентификатор. ..., в който този обект е изграден. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като волята му за това е ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. Обстоятелството, че възпроизвеждайки диспозитива на първоинстанционното решение, което потвърждава, въззивният съд е записал пълният идентификатор, съответстващ на самостоятелния обект подземен гараж, не може да обуслови недопустимост на въззивното решение. Дори и да се приеме, че по този начин въззивният съд е процедирал в нарушение на чл. 247 ГПК, това нарушение не е съществено до степен да обоснове недопустимост на постановения съдебен акт. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, съгласно която решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд.

Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. Тъй като в случая извън доводите за недопустимост на въззивното решение касационната жалба не съдържа други оплаквания, касационната инстанция не дължи проверка за правилността на направените от въззивния съд фактически и правни изводи по съществото на спора.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 245 от 15.11.2019 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Шуменския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: