Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. В. С. (с юридическо образование), срещу въззивно решение № 9/27.01.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр. д. № 536/2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за мотивите на въззивното решение поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

По този въпрос съставът възприема трайно застъпеното тълкуване в практиката на Върховния касационен съд, а именно, че въззивният съд, който е втори по ред по съществото на материалноправния спор, дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, преценка на относимите доказателства и изграждане на последователни фактически изводи, въз основа на които и излагане на правни съображения - логически следствия от дадени условия (в този смисъл и посоченото от касатора решение № 283/14.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.). В мотивировъчната част горните логически и правни изводи трябва да бъдат ясно и пълно отразени. Съдът дължи изясняване на всички релевантни факти, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми; въз основа на фактическите изводи дължи последователно изграждане на правни заключения. Както е изяснено напр. в решение № 74/25.07.2019 г. по гр. дело № 2999/18 г. на IV г. о. на ВКС, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината (чл. 10 ГПК), като съобразява и законовите ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства), чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК). Изчерпателното мотивиране на съдебното решение е и гаранция за справедлив съдебен процес – релевантните и надлежно заявени аргументи следва задължително да са разгледани и преценени, на страните трябва да е гарантирана възможността ефективно да упражнят евентуалното си право на обжалване.

По касационните оплаквания:

Касаторът КПКОНПИ излага доводи за неправилност на въззивното решение и иска отмяна на същото, както и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Насрещните страни К. Ж. К., С. Ж. К. и „В. Б. И”, ЕООД, представлявано от Д. Ж., всички чрез адв. П. М., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Т. Д. Д., „Джънгъл” ООД, представлявано от Т. Д. Д. и Д. И. Д., „В. П” ООД, представлявано от управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното

Варненският апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил мотивираното искане на КПКОНПИ по чл. 74 ЗОПДПНИ отм. през 2017 г.) за отнемане на незаконно придобито имущество срещу К. Ж. К., С. Ж. К. и „В. Б. И”, ЕООД, представлявано от Д. Ж., Т. Д. Д., „Джънгъл” ООД, представлявано от Т. Д. Д. и Д. И. Д., „В. П” ООД, представлявано от управителите К. Ж. К. и Т. Д. Д., на обща стойност 2 847 416, 56 лв.

Във въззивното решение Варненският апелативен съд посочил, какво бил приел първостепенния съд, а именно, че с протокол № ТД 04ВА/УВ-8019/08.06.2015 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата за период от 08.06.2005 г., до 08.06.2015 г. Варненският окръжен съд бил приел още, че с решение 39/05.02.2016 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а проверката е извършена в преклузивните срокове по действащия към момента на извършването й закон ЗОПДНПИ отм., По отношение на имуществото на ответниците през проверявания период, първостепенният съд бил посочил изчерпателно участието им в търговски дружества: изброени са. Били проследени и описани сделките с недвижими имоти и моторни превозни средства, банковите сметки, задграничните пътувания и данъчно-осигурителната информация за проверяваните лица и представляваните от тях дружества, хронологията и преповтарянето на които не се налагало за нуждите на въззивното производство. Първостепенният съд бил изслушал заключенията на допуснатите съдебни автотехническа и техническа експертиза относно придобивната стойност и стойността, при която са отчуждени МПС от ответниците и относно пазарната стойност на недвижимите имоти. Били изготвени заключения на съдебноиконочическата експертиза в два варианта: посочени са крайните заключения по поставените въпроси – вариантно и подвариантно.

Съдът посочил, че свидетелката С., работила през различни периоди в част от дружествата – ответници, установявала, че във всички офиси се съхранявали множество документи, а офисът в[жк]е бил наводнен през 2014 г., при което голяма част от документите били унищожени, а фирмата получила застрахователно обезщетение. Свидетелката Х. – съседка на ответницата, установявала че последната съхранявала парични средства в банков сейф от получени хонорари, но не уточнила точния им размер. Свидетелят С. твърдял, че с ответницата К. имал отношения по повод дейността на посредник при промяна на статут на земеделска земя, за което заплащал по 50 евроцента на кв. м. за общо сменен статут на около 80 дка земя, като плащанията били извършвани в брой - срещу разписки, а ответницата сключвала договорите като физическо лице; обслужвала и други чужденци.

Първостепенният съд бил посочил какво са съобразно пар. 1 т. 2 ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране: законовият текст е възпроизведен.

Въззивният съд заключил, че въз основа на цялостна преценка на свидетелските показания, съпоставени с писмените доказателства по делото - разписки, договори, банкови извлечения и пълномощни., първостепенният правилно бил приел за доказано твърдението на ответницата К., че доходите са получени във връзка с изпълнението на административни дейности – поръчки за промяна на статут на земя, следователно, са с установен източник. Предвид горното, получените от нея по банкова сметка суми, както и тези получени по договорите за поръчка, следвало да бъдат отнесени към част „доходи, приходи и източници на финансиране“.

Не било доказано твърдението, че ответницата е притежавала в банкови касети сумата от 153 500 лв., поради което правилно тя не следвало да бъде включвана в началното салдо от заключението по допълнителната СИЕ.Овайки решението си с вариант 3 от допълнителното заключението на СИЕ, първостепенният съдът бил съпоставил приходите и разходите, определил стойността на сключените сделки по заключенията на СТЕ и САТЕ, без включване в началното салдо на твърдяните от ответниците суми в банкови касети. Според този вариант, размерът на доказаните доходи, приходи или източници на финансиране през проверявания период, при начално салдо 11 303, 46 лв. били 2 779 346, 02 лв. Разходите били в размер на 1 464 183, 77 лв., поради което нямало несъответствие и недостиг на средства. Размерът на доказаните приходи бил по-голям от разходите, а ответницата разполагала със средства за придобиване на имуществото. При недоказаност на твърдяното от КПКОНПИ несъответствие на имуществото, правилно Варненският окръжен съд бил приел, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В обжалваното решение, в противоречие с даденото тълкуване на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е изложил фактически изводи относно всички релевантни факти, нито е направил правни заключения досежно всички приложими по конкретния спор правни норми. За част от изложените фактически констатации не е посочил ясно какви доказателства е ценил и/или какви са съображенията за направените заключения. В едната си част въззивното решение само сочи, че първостепенния съд бил достигнал до определено заключение, но то не е пояснено, нито пък е ясно при анализа на какви доказателства, след установяване или не на кои факти и обстоятелства, при какви съображения, съдът – било то и първостепенният, е направил съответният извод. Въззивният съд има възможността при условията на чл. 272 ГПК да препраща към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги прави свои, но дори и в подобна хипотеза, трябва да е ясно какви точно фактически и/или правни изводи второстепенният съд приема, препращайки към съображенията на първоинстанционния. В случая подобна яснота не е налице, а и безспорно, апелативната инстанция не е препратила към мотивите на окръжния съд.

Изложеното обуславя необходимост от касиране на обжалваното въззивно решение.

Съставът на Върховния касационен съд е в невъзможност сам да се произнесе по съществото на спора, като сам изложи мотиви, защото, при служебно извършената проверка се установи, че въззивният съд се е произнесъл по неизяснен предмет на спора поради нередовност на исковата молба.

В исковата молба по чл. 77 ЗОПДНПИ отм. Комисията – ищец, следва да посочи ясно и конкретно обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КПКОНПИ и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобитото имущество; вида и стойността на придобитото през изследвания период имущество, включително вземанията и задълженията, които Комисията признава, че проверяваното лице е притежавало в началото на изследвания период; придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т. ч. задълженията, които всеки проверяваното лице е поело за придобиването му; признатия доход на проверяваното лице през изследвания период сумарно и по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка сумарно и по години; вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които той притежава в края на изследвания период; размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки е разполагал в началото и в края на изследвания период; имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; другите обстоятелства, които според комисията имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато искът е предявен срещу наследници или заветници, в исковата молба следва да бъде посочено качеството им, съответно какъв е размерът на дела им или кое е конкретно полученото от тях имущество (чл. 71). Когато се претендира отнемане на имущество, различно от незаконно придобитото, в исковата молба следва да бъде изяснено - с излагане на конкретни фактически твърдения и правни съображения, дали става реч за отнемане на преобразувано имущество – кога, как и до какъв размер (чл. 70), или за парична равностойност на липсващо или отчуждено имущество (чл. 72). Когато се иска отнемане на имущество, прехвърлено от проверяваното лице на субектите по чл. 65 ЗОПДНПИ отм., трябва да се посочат поотделно сделките и какво е качеството на приобретателя по тях, който трябва да бъде посочен като ответник, наред с проверяваното лице относно така прехвърленото имущество. В случаите по чл. 66 ЗОПДНПИ отм. в исковата молба трябва да бъде посочено конкретното имущество, което се отнема по този ред, дали се твърди, че е прехвърлено, кога и как, или че е внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическото лице – ответник. В исковата молба следва да се посочат поименно лицата, които, според ищеца, управляват или контролират юридическото лице-приобретател и за които твърди, че са знаели, че имущество е незаконно придобито или, за които се твърди, че от конкретно изяснени от ищеца обстоятелства, са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобитото. При заявено искане по чл. 64 ЗОПДНПИ отм. следва да се посочат конкретните сделки, чиято недействителност се твърди, кои са третите лица – приобретатели или техни правоприемници, като се насочи иска и против тях и, когато сделките са възмездни, да се изложат конкретните обстоятелства, поради които Комисията счита, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него. В хипотезата на чл. 67 ЗОПДНПИ отм. трябва да бъде посочена сделката, по която третото лице е придобило имущество, искът да бъде насочен и срещу него за имуществото, за което се твърди, че е придобило с посочената сделка, както и да се изложат обстоятелствата, поради като се поддържа, че по сделката имуществото, предмет на иска е придобито за сметка на проверяваното лице, като се изложат и фактически твърдения и съображения относно твърдението на Комисията за целта – за да се избегне отнемането на прехвърленото имущество или да се прикрие произходът му или действителните права върху него. В хипотезите на чл. 64, 65, 66, 67 ЗОПДНПИ отм. физическите или юридически лица – приобретатели на имуществото, са ответници и задължителни необходими другари на проверяваното лице. Когато се иска отнемане на движими вещи и пари, като ищецът се ползва от оборимата презумпция на чл. 68 ЗОПДНПИ отм., в исковата молба следва конкретно да посочи всяка отделна вещ или конкретна парична сума, кога и къде е намерена, съответно дали мястото е конкретно жилище, други помещения, превозни средства, каси или сейфове, те собствени ли са на проверяваното лице и при какви твърдения, или са наети от него – кога и как.

В случая, исковата молба представлява изброяване на недвижимо и движимо имущество с посочена пазарна стойност на придобиване и каква част от него според Комисията подлежи на отнемане, включително вписаните обезпечения; изброяване на номера на банкови сметки и постъпления по години, след това по години какви суми са теглени, без какъвто и да е анализ; посочени са суми, претендирани за отнемане и резултати от ревизионни производства. Следва данъчна и банкова информация. Има множество информация, която не е систематизирана, включително за факти, които са извън предмета на искането, като в същото време липсва яснота по релевантните за спора обстоятелства и въз основа на какво от всичко изброено в исковата молба ищецът прави съответните фактически твърдения и правни доводи; по същество липсва правна аргументация как и въз основа на какво Комисията е посочила определени цифри – напр. записани са суми като разход за строеж на недвижимите имоти, но без никакви фактически твърдения /в какво се изразяват по вид и на каква стойност съответните разходи и за какво строителство/; относно издръжката на семейството има посочени години и суми, без каквито и да са фактически твърдения и обосновка как точно са формирани по години сумите – каква е издръжката според НСИ, какво отпада или се прибавя като перо или като размер конкретно за семейството на К. и Д. и как по години в посочената от ищеца крайна сума се съотнася описаната „задгранична информация“ и посочени суми за платени публичноправни задължения. Не е изяснено твърдението на ищеца – какво е било имуществото, вземанията и задълженията в началото и в края на изследвания период /сумарно и по източници/, - поотделно от К. К. и от Т. Д. и от тях двамата в условията на съпружеска имуществена общност; сумарно и по източници признатия от Комисията доход на всеки от отчетниците по години. Не е ясно кое имущество съставлява част от патримониума на ответниците към момента на приключване на проверката, паричните суми, чието отнемане се иска, в чие държание са. На отнемане по ЗОПДНПИ отм. подлежи 1. реално съществуващо, налично към момента на приключване на проверката имущество, притежавано от проверяваното или свързаните с него лица – не е отчуждено, не е изоставено, нито потребено, обеценено, в т. ч. повредено или изхабено, унищожено или погинало; 2. имущество, отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество; 3. паричната равностойност, следваща се при отчуждаването, което е противопоставимо на държавата. Паричните средства, които са били в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но не се установява да са налице към края на периода, нямат смисъла на имущество по ЗОПДНПИ. В качеството си на потребими вещи и като платежно средство, парите е възможно да са изразходени за различни стои и услуги. Ако са вложени в придобиването на реално съществуващо имущество, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм., на отнемане подлежи конкретното имущество, не и едновременно с това паричните средства, с които е било закупено.

Съдът дава разрешение на гражданскоправния спор, който се очертава от фактическите твърдения и правни доводи на страните, а доказателствата служат за установяване на твърденията на страните, като не заместват тези твърдения. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна; представените и посочени от страните доказателствени средства, вкл. заключения на експерти, служат за установяване на спорните по делото фактически твърдения, а не ги заместват. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК). В същото време, съдът дължи съобразяване с принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.

Варненският апелативен съд е установил, че исковата молба, по която е образувано делото, е нередовна, но е констатирал само част от недостатъците й. Оставил е производството без движение и е дал указания на ищеца да уточни дали претендираното от Комисията имущество е за сметка на ответницата като проверявано лице; вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които той е имал в началото и края на периода, освен ако ищецът не твърди, че не е притежавал имущество и не е имал задължения, да уточни притежаваното от всяка от страните имущество при прекратяване на брака, след приспадане на твърдените разходи за съответния период за съответната част от семейната издръжка и дали претендираното за отнемане имущество е налично в края на проверявания период от време. Постъпила е молба с уточнение, което е връчено на насрещните страни, като част от тях са депозирали отговор. Липсва произнасяне на въззивната инстанция – намерила ли е, че указанието й е точно изпълнено, съответно, как е изяснен предметът на иска, какви са твърденията и възраженията на страните по така уточнения предмет, като от решението не е ясно дали въззивната инстанция се е съобразила с тези уточнения.

При така изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд намира, че решението на Варненския апелативен съд е постановено при нередовна искова молба и, поради това се явява недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и върнато на същия съд за предприемане на нужните действия по чл. 273, вр. чл. 129, ал. 2 ГПК. При срочно и точно изпълнение на дадените указания, след изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, въззивният съд следва ясно да посочи на страните как е уточнена нередовната искова молба, какви са конкретизираните твърдения на ищеца и направените във връзка с тях възражения на ответниците, като съобрази необходимостта от даване на допълнителни указания по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при съблюдаване на изтеклите за страните преклузии. Въззивното решение следва да бъде постановено по така очертания предмет на иска и изяснения предмет на спора, като съдът дължи произнасяне при обсъждане на всички релевантни доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните, с излагане на свои фактически изводи по всички относими към спора факти и обстоятелства и правни заключения, спазвайки правилата на опита, научното знание и логиката.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 9/27.01.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр. д. № 536/2019 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: