Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 4894/19.ІІІ.2020 г.) на софийското „Ш. Б“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 269 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 29.І.2020 г., постановено по т. д. № 2622/2019 г., с което е било признато за установено по иска с правно основание по чл. 439 ГПК на кюстендилското „Товарни автомобилни превози“ АД /ЕИК[ЕИК]/, че последното не дължи на търговеца настоящ касатор сумите по влязлото в сила арбитражно решение от 23.ІХ.2009 г. на АС при БТПП по вътрешно арб. дело № 216/08 г., а именно: 1./ Сума в размер на 46 800.83 лв., представляваща цена на доставени от „Ш. Б“ ЕАД стоки и услуги по сключен с кюстендилското дружество на 13.VІ.2007 г.- договор за ползване на услугата „Карти EuroShell“, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на арбитражното дело (26.ХІ.2008 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ Сума в размер на 9 640 лв. (с вкл. ДДС), представляваща уговорена по същата сделка неустойка, начислена за времето от падежа на съответната данъчна фактура и до предявяването на исковата молба в АС при БТПП (26.ХІ.2008 г.); 3./ Сума в размер на 4 624 лв., представляваща дължими от „ТАП“ АД разноски за производството пред арбитража; 4./ Сума в размер на 122.13 лв., представляваща разноски по издаване на изпълнителния лист от СГС въз основа на влязлото в сила арбитражно решение от 23.ІХ.2009 г.

Оплакванията на касатора „Ш. Б“ ЕАД са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателният установителен иск на кюстендилското „ТАП“ АД по чл. 439 ГПК да се отхвърли изцяло – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на всички направени от софийския търговец по водене на делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата софийското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „явна несправедливост“ /разбирано от настоящия състав на ВКС като такова за „очевидна неправилност“/ на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивният съд се е произнесъл по следните пет материално - и процесуалноправни въпроса:

1./ „Следва ли съдът да приеме извънсъдебните преговори по инициатива на длъжника за разсрочване на принудително изпълнение, за такива по чл. 116, б. „в“ ЗЗД?“;

2./ Следва ли в производството по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК, във вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът да преценява възражение във връзка с наличие на обстоятелства по чл. 116, б. „в“ ЗЗД или това е предмет на друг спор?“;

3./ „При положение, че производството по чл. 435, ал. 1 ГПК е едноинстанционно и преценява само извършените от ЧСИ изпълнителни способи, а не датата на поисканите такива от взискателя, следва ли процесът на устни преговори между страните по изпълнителното дело, инициирани от длъжника и осъществени чрез посредничеството на ЧСИ, да не се взема предвид като действия по чл. 116, б. „в“ ЗЗД?“;

4./ „Следва ли, след като арбитражното решение е влязло в сила на датата на постановяването му – 23.ІХ.2009 г., т. е. съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането е установено със съдебно решение и затова срокът на новата давност е всякога 5-годишен, т. е. същата изтича на 23.ІХ.2014 г., съдът да приема, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело спира давността?“;

5./ „Исково производство по чл. 135 ЗЗД следва ли да се приеме за действия по защита правата на взискателя и съответно за възобновяване на възможността за принудително събиране на вземанията от длъжника?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Товарни автомобилни превози“ АД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Кюстендил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 200 лева, съгласно приложените към отговора пълномощно и договор за правна защитна и съдействие № [ЕГН] от 15.VІІ.2020 г., както и списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Ш. Б“ ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

За да отмени решението на първостепенния съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск на кюстендилското „ТАП“ АД срещу софийския търговец настоящ касатор и да уважи тази претенция с правно основание по чл. 439 ГПК, въззивната инстанция е приела – въз основа на изразеното становище от „Ш. Б“ ЕАД в отговора на исковата молба на кюстендилското „ТАП“ АД, установената там липса на възражение досежно факта, че последното изпълнително действие, предприето от взискателя настоящ касатор по прекратеното. изп. дело № 20107860400423 по описа на столичния ЧСИ с рег. № 786 е от датата 22.Х.2010 г., както и при съобразяване на относимото към процесния случай разяснение по т. 10 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., че процесните вземания на касатора, установени с влязлото в сила решение на АС при БТПП от 23.ІХ.2009 г. по вътр. арб. дело № 216/08 г. са се погасили с изтичане на общата 5-годишна давност към датата 22.Х.2015 г., съгласно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - във вр. чл. 116, б. „в“ ЗЗД, доколкото течението на давността не е било прекъсвано с предприемане на други действия за принудително изпълнение. Като неоснователно, е било преценено от въззивния съд защитното възражение на ответника по отрицателния установителен иск /настоящ касатор/ за настъпило прекъсване на давността в хипотезата по т. „а“ на чл. 116 ЗЗД: понеже били водени преговори за разсрочване на дълга по време на висящността на изпълнителното производство. Констатирано е било в тази връзка от решаващия съд, че „Ш. Б“ ЕАД не е провело пълно главно доказване на твърдението си за признаване на дълга от страна на кюстендилското „ТАП“ АД в качеството му на длъжник в прекратеното изпълнително производство по изп. дело № 20107860400423, докато последното е било висящо, т. е. преди датата 26.VІ.2015 г. Съответно и фактът на заведения от касатора преди този момент, а именно на датата 16.ІІІ.2015 г., П. иск срещу длъжника „ТАП“ АД и трето лице негов съконтрахент, по който е било образувано гр. дело № 17/2015 г. по описа на Кюстендилския ОС, обосновано е бил идентифициран от въззивната инстанция като действие, което не е годно да прекъсне давността в хипотезата по чл. 116, б. „в“ ГПК, защото няма естеството на „действие за принудително изпълнение“, както това е било надлежно разяснено със задължителна за съдилищата сила в мотивите към горецитираната т. 10 от ТР № 2/26.VІ.23015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., свързваща изгубването на сила на ППВС № 3/1980 г. (относно погасителната давност) с прякото действие на сегашната КРБ (КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), считано от 13.VІІ.1991 г.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос ат значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в премета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба правни въпроси с поредни номера 1, 2, 3 и 5 се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, докато въпросът с пореден № 4 има изцяло хипотетичен характер, т. е. не е бил надлежно включен в предмета на спора и затова няма характера на обуславящ за изхода по конкретното дело. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора „Ш. Б“ ЕАД допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.

В заключение, атакуваното въззивното решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен относимият закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация искане за това, касаторът „Ш. Б“ ЕАД ще следва да бъде осъдено– на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на кюстендилското „Товарни автомобилни превози“ АД претендираната сума в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Кюстендил: съгласно приложените към изготвения от последния писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно и договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/15.VІІ.2020 г., както и списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 29.І.2020 г., постановено по т. дело № 2622/2019 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „Ш. Б“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], „Сердика“-офиси, ет. VІІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Товарни автомобилни превози“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1385 по описа за 2020 г.